Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Осъзна, че всички в подземния контролен център са вперили очи в него. След дълго мълчание един от техниците се намеси:
— Господин председател, току-що засякохме още три удара в южната част на Атлантическия океан. Предизвикали са приливни вълни, които ще ударят бразилското крайбрежие след по-малко от час. Обявена е евакуация, но навярно няма да има време за повечето хора.
Базил стисна юмруци. Да, тъкмо Питър бе насочил тези парчета натам, където щяха да причинят най-големи вреди.
Каин отново се обади, този път по-настоятелно:
— Господин председател, не можем да отхвърлим предложената помощ.
— Добре, оставете го да се преструва. Но мен не може да ме заблуди. — Разгромен, Базил се извърна настрана. Мислите му се отклониха в друга посока. На лицето му бавно се изписа усмивка. Да, той имаше едно последно тайно оръжие, което можеше да насочи срещу Питър. Не бе очаквал да го направи толкова директно, но сега възможността му се бе удала сама.
Базил бе гледал многобройните записи на семейство Агуера, направени много преди „крал Питър“ да бъде представен пред обществеността. Знаеше колко силно Реймънд/Питър бе обичал майка си и малките си братя. Питър би се вкопчил във всяка надежда, че клетият малък Рори е оцелял. Това момче щеше да е идеален лост, който да принуди Питър да мирува. За щастие самият Базил не страдаше от подобна слабост.
110.
Джес Тамблин
От седмици наред водоносците пътуваха из Спиралния ръкав: пренасяха новите вентали воини, търсеха нови басейни, прекарваха запаси на Терок. Сега Джес и Ческа искаха да видят какво е успял да постигне Кото Окая с венталските проби, които му бяха занесли.
Докато пътуваха към Голген, Джес си мислеше, че никога няма да забрави какво се бе случило с Рос там, но двамата с Ческа трябваше да следват Пътеводната си звезда — да разгромят фероуите и веднъж завинаги да сложат край на войната с елементалните същества.
Но когато приближиха жълтеникавия газов гигант, изумени видяха стотици, може би повече от хиляда бойни лайнера от Слънчевия флот, които се носеха над небесните мини.
Ческа се усмихна и каза:
— Мисля, че илдирийците водят същата борба като нас.
Дел Келъм бе предоставил за провеждането на военния съвет най-голямата си зала за конференции, но дори и тя бе претъпкана до пръсване. Осемнадесет души насядаха около дългата млечнобяла маса, останалите се скупчиха до стените. Джес и Ческа бяха сами в най-отдалечения ъгъл, изолирани и обвити в ореол от първична сила.
Тасия погледна брат си и се усмихна. Изглеждаше самоуверена. И Кото беше тук, готов да разкаже до последната подробност за новите оръжия, които бе изобретил. Облечени в пищни, неудобни на вид одежди, магът-император Джора’х и адар Зан’нх седяха един до друг. Зелената жрица Нира носеше само къса риза и не изпускаше от ръце фиданката. Малката Осира’х скромно седеше до майка си.
Ческа се оказа права: хората и илдирийците наистина бяха въвлечени в една и съща война срещу едни и същи ужасни врагове. И заедно можеха да се окажат достатъчно силни и да спечелят.
Над прозрачния таван на залата се носеха пухкави розови облаци и хвърляха по масата леки сенки. Очите на Джес блестяха, докато слушаше как магът-император разказва за превъплътения фероуи и как хищните огнени кълба бяха унищожили Луната.
Докато слушаше, младият скитник преценяваше публиката. Познаваше решителността на мага-император и Слънчевия флот, знаеше, че скитниците и зелените жреци са готови, и бе разбрал, че крал Питър и Конфедерацията ще предложат цялата си помощ. Верданите вече се бяха сражавали с фероуите в световната гора, но когато водоносците се върнаха на Терок, дърветата и войнствените вентали бяха предложили нова възможност за обединяване на силите си, след като гигантските дървесни кораби се бяха оказали уязвими за пламъците на фероуите.
Да, сега съюзниците разполагаха с много начини да се сражават — начини, които никой никога не бе използвал срещу свирепите елементали.
— Руса’х все още ме търси — каза магът-император. — Несъмнено ще се отправи обратно към Илдира, защото очаква да отида там.
— Значи Илдира е мястото, където ще се изправим пред фероуите — отвърна Ческа. — Можем да съберем всичките си съюзници и да се бием с всички оръжия, които имаме.
Адар Зан’нх се усмихна хищно.
— Разполагам с повече от хиляда бойни лайнера, готови за битка.