Пепел от светове

— Евакуираме ли се? — попита Стайнман.

— Глупости! — викна Тасия. — Ще се бием с тия копелета с всичко, с което разполага Кото.

— Трябва да останеш тук, Орли — каза Стайнман. Гласът му май звучеше прекалено бащински.

— Кое му е безопасното да си на небесна мина, която е под атака? — възрази момичето.

— Хм, да де.

— Компитата идват ли? — попита Кото.

— Не могат да тичат бързо — отвърна Орли. — Но след няколко минути ще са тук.

— Не можем да чакаме — изкрещя Тасия, за да надвика рева на двигателите, които вече загряваха. — Или се качвайте, или оставате. Излитам.

Качиха се, разбира се.

Люкът се затвори, корабът излетя от небесната мина и незабавно се озова сред море от фероуи, като рикоширащи искри. Стайнман и Орли ахнаха, когато Тасия завъртя кораба в тясна спирала, за да избегне една огнена топка; Кото бе прекалено зает да проверява статуса на системата с ледените снаряди и май дори не забеляза какво става.

— Венталските снаряди са готови — каза той. — Монтирах охладител на магазина на едно оръжие и натоварих снарядите на този кораб, а също и на осемнадесет други. Всеки от тях разполага с по десет снаряда. Хайде да проверим колко са ефикасни.

— По десет на всеки? — възкликна Тасия и посочи пламтящите елипсоиди. — Не смяташ ли, че малко си ги подценил?

Кото се изчерви.

— Е, все пак бяха предвидени за защита, а и фероуите обикновено атакуват само по няколко наведнъж. Когато говорителката Перони ме помоли да създам оръжията, тези изчисления ми се сториха разумни.

Стотици бойни лайнери на Слънчевия флот се спускаха от орбита в неуверен боен ред, водени от тал Ала’нх. Макар тази демонстрация на сила да бе извънредно впечатляваща, Тасия не беше сигурна, че корабите могат да отблъснат фероуите, така че включи комуникационния канал и каза:

— Отдръпнете се, Слънчев флот. Ще изпробваме новите снаряди.

По канала долетя гласът на тал Ала’нх:

— Ние може и да не разполагаме с вашите специални оръжия, но ще се бием — няма да се крием зад вас.

— Голяма полза от това, няма що — измърмори Тасия. И докато три бойни лайнера се стрелваха напред в глупашка самоубийствена атака, отново избухна по комуникационния канал: — Шиз, не хвърляйте корабите си на вятъра! Фероуите ще ги унищожат!

Огнените топки запламтяха още по-ярко и се устремиха към пищно украсените илдирийски кораби. Тасия се свърза с адар Зан’нх в ядрото на бойните лайнери, но той не нареди на тала да се оттегли. Лицето му изглеждаше уморено и измъчено.

— Те усещат, че имат нужда да го направят, за да защитят мага-император.

Точно както бе предсказала Тасия, трите бойни лайнера се сблъскаха с пламтящите елипсоиди, фероуите ги взривиха. От саможертвата на илдирийците нямаше никаква полза.

— Наш ред е — каза Орли.

Тасия нагласи кръстчето, отбелязващо мишената, на екрана и насочи кораба към най-близкото огнено кълбо. Трептящи накъсани пламъци обгръщаха фероуите.