Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Връщам се на планетоида.
— И къде ще се скриеш там? — изкрещя Кейлъб.
— Няма да се крием. Венталите искат да отидем там. Страшно са развълнувани.
— Без майтап? — Крим бе стиснал зъби. — Нали каза, че не можеш да общуваш с тях?
— Не мога изцяло, нито ясно, но… чувствам, че искат точно това. — Усещаше гнева на венталите на борда — туптящо чувство, съвсем различно от доскорошната им пасивност.
Деветте огнени топки се гмурнаха след тях, сипеха огън. Нико пак промени курса. Не разбираше как венталската вода на кораба му може да отблъсне огнените кълба, които ги преследваха.
Йон 12 приличаше на малка точица космически мъх сред огромната черна празнота. Планетоидът блестеше и ледената му повърхност отразяваше далечната слънчева светлина. По настояване на венталите Нико изчисли орбитален вектор и се спусна още по-надолу, вече летеше над кратерите и замръзналите ниски планини.
Не можеше да си представи какво са си наумили венталите, но им имаше доверие.
„Водолей“ фучеше над ледената повърхност. Крим и Кейлъб бяха толкова уплашени, че дори не отваряха уста да критикуват рискования полет, а самият Нико бе така ужасен, че можеше единствено да внимава да не се разбият. Не знаеше колко още ще издържи така.
Безмилостните огнени кълба скъсиха разстоянието още повече и изригнаха топлина, която се накъдри като завеса и почна да разтапя леда.
И тогава, докато „Водолей“ минаваше над големия разтопен кратер, образуван от експлозията на реактора, капанът щракна. Венталите се надигнаха от местата, където ги бе приковал ледът, като огромни бликащи гейзери.
Фероуите не можаха да се отдръпнат навреме, за да избегнат залповете освободена вода. Като същински водни вулкани, изригващите вентали блъснаха деветте елипсоида. От дебелия лед изригна още жива вода и обгърна фероуите. Войнствените вентали унищожиха първичните огньове.
— Страхотен номер — обади се Кейлъб. — И много обещаващо начало на голямата битка, за която не спираш да говориш.
И тримата се разсмяха облекчено.
112.
Роб Бриндъл
Роб стоеше до адмирал Уилис на борда на „Юпитер“ и гледаше към Земята с чувства, объркани като курса на разпръснатите отломки от Луната. Някога тази планета бе неговият дом — мястото, където родителите му бяха служили през детството и младостта му, където за пръв път бе попълнил формулярите за присъединяване към ЗВС, горящ от желание да се сражава с хидрогите.
Усещаше огромна празнота в гърдите си всеки път, когато погледнеше към разрушената Луна, от която не бе останало нищо, освен разбити скали, летящи във всички посоки. Бе получил първоначалното си обучение в лунната база — същата, в която бе срещнал самонадеяната скитничка Тасия Тамблин Искаше му се да ги бе придружила на тази мисия, но вместо това тя бе отлетяла заедно с Кото Окая за Голген, а после и към други, неизвестни места, за да помогне на изследователя да изпробва своята кликиска сирена.
А задачата на самия Роб бе да се върне на Земята и да се изправи пред това невъобразимо бедствие.
От години не бе виждал майка си, а с баща му се бяха разделили при болезнени обстоятелства, когато Роб предпочете да остане верен на крал Питър, а не на Ханзата. И все пак на Пим Роб бе забелязал някои признаци, че позицията на баща му вече не е така категорична.
Днес обаче нямаше как да избегне срещата с генерал Конрад Бриндъл. Новият главнокомандващ на Земните въоръжени сили щеше да дойде на „Юпитер“, за да обсъди ситуацията с адмирал Уилис. Роб не се съмняваше, че срещата ще е интересна.
Когато конфедерационните кораби пристигнаха на Земята, ЗВС ги посрещнаха — или пресрещнаха — предвождани от зловещия „Голиат“ и много повече поправени кораби, отколкото очакваха. След няколко напрегнати мига корабите на Конфедерацията получиха неохотно разрешение да се залавят за работа.
Въпреки усилията си досега корабите на ЗВС бяха успели да отклонят само един процент от падащите на Земята късове. Невъзможно бе да забележат и спрат всички, но с толкова много опитни помагачи Роб се надяваше да увеличи успеваемостта поне до деветдесет процента.
Въпреки това дори само една по-голяма отломка да паднеше на Земята, животът на планетата щеше да бъде унищожен…
Хората на адмирал Уилис и скитниците се заеха със задачата с упоритост и решителност. Доброволците от клановете се перчеха със способностите си, работеха като хиперактивни мравки, поправящи разрушен мравуняк. Отначало адмиралът се дразнеше, че не следват стриктно заповедите й и не спазват нито командната верига, нито стандартните процедури. Когато обаче скитниците се разпръснаха в широка мрежа с разнородните си кораби, тя установи, че се справят чудесно и без надзор.