Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Да пусна ли музика, Базил? Да поръчам ли вечеря?
Той я улови за раменете и я привлече към себе си.
— Отдавна няма нужда да губим време за бавно прелъстяване, не е ли така?
Целуна я. Сарейн се опита да му отвърне, но почувства, че й прилошава.
Капитан Маккамон… тялото му, сгърчено в спазми от многобройните рани, проснато на пода… червените пръски кръв…
Тя не можеше да си поеме въздух, не можеше да диша. Потръпна, когато Базил погали късата й коса, плъзна пръсти по гърба й и посегна към гърдите й.
— Виждам, че си възбудена.
На Сарейн й се дощя да изпищи.
Отдръпна се от него и го погледна.
— Защо е тази внезапна промяна, Базил? — Надяваше се да е повярвал, че Маккамон е единственият заговорник, че е нанесъл на Меча на свободата смъртоносна рана и че сега проблемите му са с Патрик.
— Неприятно ли ти е?
— Не. Просто не разбирам каква е причината.
Той заобяснява с влудяващата си логика:
— Сега, когато все повече хора се обръщат срещу мен, Сарейн, знам, че не мога да се справя сам. На кого другиго мога да разчитам? На Каин ли? Може би. На полковник Андез? Разбира се, но тя може само да следва заповеди. Спомни си какво имахме някога ние с теб. Ти беше моя ученичка. Обучавах те в политиката. Бяхме съвършени партньори.
— Наистина бяхме. — „Много отдавна, преди да полудееш“.
Той изглеждаше уверен, че думите му са й подействали като афродизиак — явно самият той намираше тази идея за много съблазнителна. Но Сарейн знаеше, че председателят Венцеслас никога няма да се откаже дори от най-малката част от властта си, никога няма да й позволи да направи промени или да взема решения. Когато се срещнаха за пръв път, тя беше млада и наивна. Бе слушала философията му и го бе изучавала — за известно време.
Той бе убил Маккамон.
Бе убил архиотеца.
Бе убил Морийн Фицпатрик.
Бе се опитал да убие Питър и Естара, и то неведнъж.
Базил я погали по бузата и й се усмихна. Въпреки цялата невидима кръв, покрила ръцете му, Сарейн трябваше да се преструва така, както никога, иначе Базил можеше да намери извинение да убие и нея. Докато я водеше към спалнята, тя се чувстваше отчуждена и празна, но не го показа. Той изобщо не забеляза разликата.
На Базил не му трябваше дълго време, за да свърши. За него това посещение нямаше нищо общо със секса — той просто искаше да се увери, че държи Сарейн във властта си. Тя се чувстваше омърсена, така че веднага щом реши, че е минало достатъчно време, побърза да влезе в банята и да се измие. Искаше й се да се изкъпе под душа, за да се почувства чиста, но Базил все още не си беше тръгнал и трябваше да се върне при него, а не да се крие. За миг гаденето заплаши да я надвие.
Наплиска лицето си със студена вода и пое дълбоко дъх. С усилие на волята си възвърна спокойствието — Базил бе ненадминат в това. Години наред като негово протеже го бе слушала как говори за необходимостта, налагана от политиката, как трябва да потискаш чувствата си и да следваш избрания курс. Беше се учила от най-добрия.
Докато излизаше от банята, го чу на вратата на апартамента — канеше се да се измъкне потайно. Застина със затаен дъх, надяваше се да не се обърне. Не го повика. Когато Базил затвори вратата, потръпна от облекчение.
Свлече се на разхвърляното легло. За миг почувства, че е неспособна да помръдне, а после започна да дърпа чаршафите и да ги смъква. Не можеше да понесе да усеща мекия плат до кожата си, напомнянето, че вече го е чувствала под себе си, докато Базил отгоре й тласкаше механично. Беше се гърчила под него, но не от страст, а от отвращение. Ненавиждаше се, че я е страх от него.
Вдигна едната възглавница, за да смъкне калъфката, и видя отдолу пакет. Очевидно бе, че го е оставил Базил — значи затова си бе тръгнал толкова бързо. Не искаше да присъства, когато тя намери неговата „изненада“.
Сарейн се загледа в пакета, сякаш бе усойница, навита на кълбо и готова да я нападне: записващо устройство с екран и плеър. Страхуваше се да погледне какво има вътре, но знаеше — от обучението на Базил, разбира се, — че колкото по-бързо разбере каква е заплахата, толкова повече време ще има, за да я обезвреди.
Пусна записа. Изненада се, че Базил не е записал начално съобщение. Загледа невярващо: тя и капитан Маккамон, как помагат на зелената жрица да се вмъкне тайно при крал Питър и кралица Естара, по това време под домашен арест; разговорът с Естара в оранжерията, когато кралицата бе представила на сестра си доказателствата за престъпленията на Базил; проведените шепнешком разговори със заместник-председателя Каин. Беше на всички записи и всеки от тях я изобличаваше недвусмислено.