Пепел от светове

След срещата на военния съвет адар Зан’нх се бе върнал на флагманския си кораб, за да ръководи поредната тренировка. Бойните лайнери кръжаха в небето и правеха сложни маневри.

— Не им ли омръзват всичките тези сложни движения? — попита Келъм.

— Адарът казва, че това помага на пилотите да усъвършенстват уменията си.

Три бойни лайнера се насочиха право един към друг и почти се сблъскаха, но в последния момент се разминаха със съвършена точност.

— Наистина впечатляващо. Но когато тези кораби влязат в истинска битка, правилата няма да имат нищо общо с тези изискани танцови движения, нали?

Джора’х погледна брадатия мъж. Навремето щеше да възрази от чиста гордост, но сега бавно кимна.

— Адар Зан’нх се учи да се приспособява. Но кой има тренировъчна програма за борба с фероуите? За нас това е съвсем нов вид война.

— Така е за всички ни, дявол да го вземе!

Джес Тамблин и Ческа Перони летяха над тях в сребристия си кораб, привличаха водни капчици и после отново се връщаха в небесната мина.

След малко венталският кораб кацна на площадката, натоварен с енергизирана вода, извлечена от атмосферата.

— Това трябва да е достатъчно за още стотина ледени снаряда — каза Джес, докато излизаше от блестящия кораб заедно с Ческа.

Течността се изсипа върху изподраскания метален под. Венталите, изглежда, знаеха какво правят. Локвата се раздели на малки кълба, които с вихър на шеметно въртяща се бяла пяна замръзнаха във формата на ледени артилерийски снаряди.

Келъм повика работен екип и хората му с помощта на изолационни ръкавици и щипци разпределиха снарядите по корабите. Джес и Ческа отново излетяха, за да съберат още капки венталска вода от облаците. Когато се отправеха да търсят фероуите, всички кораби щяха да са въоръжени.

Нира изпрати чрез фиданката си съобщение до Конфедерацията за плановете на съюзниците да се изправят срещу фероуите на Илдира.

— Отдавна чакахме този момент — каза Джора’х. — Радвам се, че запазих вярата си в Конфедерацията и скитниците, вместо да се доверя на председателя Венцеслас.

Един товарен кораб излетя, за да разнесе новите оръжия на другите небесни мини. Адар Зан’нх вече бе дал на Кото Окая спецификациите на илдирийските бойни кораби, така че скитническият инженер можеше да създаде замръзнали снаряди за дулата на техните оръжия. Скоро Слънчевият флот също щеше да е въоръжен.

Осира’х посочи нагоре и викна:

— Вижте!

Високо над небесната мина в небето се стрелкаше нещо блестящо. Огнено. Появи се и второ, а после още и още, десетки, истински порой от яростни пламъци.

Плитката на Джора’х изплющя и се замята зад тила му.

— Руса’х ме е намерил!

— Някой от бойните лайнери ли е проследил? — възкликна Нира. — Или по някакъв начин те е засякъл през мрежата на тизма?