Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Кото, който по време на дискусията припряно бе драскал нещо в бележника си, се обади:
— Да, но не можете просто да заудряте тези неща с корабите си — това няма да ни донесе победа. — Поклати глава. — Проектирах някои интересни нови венталски оръжия, макар все още да не съм имал възможност да ги изпробвам.
— И слава богу — измърмори Борис Гоф.
— Бих искал да разгледам тези оръжия — каза адарът. — Могат ли да се приспособят към нашите бойни лайнери?
Кото сви рамене.
— Венталите нямат нищо против да приемат такава форма, каквато ги помолим. Дайте ми размерите и калибъра на оръдията си и ще видя какво мога да направя. — Записа си нещо, после вдигна поглед към Джес. — Но водата, която ми донесе, стигна само за стотина замразени снаряда, които вече предоставих на скитническите кораби. Ако ще атакуваме фероуите масирано, ще ни трябват още хиляди. Десетки хиляди!
— Трябва да подходим към въпроса разумно — намеси се Тасия. — Никакви половинчати мерки. Ако ще тръгваме към Илдира, това навярно ще е последният ни и най-добър шанс срещу фероуите. Просто нямаме право да се провалим.
— Облаците на Голген са просмукани с венталска енергия — каза Ческа. — Можем да извлечем част от нея и да направим нови снаряди, а освен това можем да донесем вода от други венталски планети, за да изградим голям резервоар. Когато се срещнем с фероуите на Илдира, ще сме подготвени.
Малката Осира’х, която досега бе стояла кротко до Нира, изведнъж проговори. Лицето й бе странно, сякаш бе обсебена от нещо.
— Ами хидрогите? — попита тя. — Те ненавиждат фероуите повече от всичко друго.
— Повече от хората ли? — възкликна гневно Дел Келъм. — След цялото разрушение, което причиниха, след опустошаването на небесните мини, след хилядите убити скитници?
— И моят брат — добави Джес.
Магът-император Джора’х погледна дъщеря си и каза:
— Не можем да имаме доверие на хидрогите. Те унищожават. Предават. Веднъж вече направих тази грешка. Не сме чак толкова отчаяни.
— Но щом фероуите са толкова силни, ще ни трябват също така силни съюзници, за да ги разгромят — изтъкна Осира’х.
— Имаме венталите — отвърна Ческа и това сложи край на дискусията.
111.
Нико Чан Тайлар
Макар да бе прекарал седмици нещастен и откъснат от света, Кейлъб Тамблин, изглежда, не бързаше да напусне Йон 12. Пипкаше се и се суетеше в убежището си, докато събираше малкото си вещи, макар че Нико не виждаше нищо ценно в тях.
Дори венталите изглеждаха нетърпеливи да заминат — разтопиха късове лед и доброволно влетяха в товарното помещение на „Водолей“. Цялата ледена планета вече бе просмукана от тях и те бяха силни и готови да се бият с фероуите.
Най-после на Крим му писна и каза на Кейлъб:
— Стига толкова! Качвай се на „Водолей“ Чака ни работа. А и трябва да я спечелим тая война!
От борда на кораба Кейлъб отправи последен поглед към суровия замръзнал пейзаж и затвори въздушния шлюз. Нико издигна „Водолей“ над леда и въведе координатите. По програма всички водоносци трябваше да се върнат на Терок. Благодарение на Джес и Ческа сега у водните същества гореше кураж и решителност и те бързаха да се впуснат в битка с фероуите по начин, по който не го бяха правили никога.
Нико се отдалечи от малкия замръзнал планетоид и се устреми към края на системата.
— Сигурен ли си, че курсът е правилен? — попита баща му.
— Два пъти проверих навигационните изчисления, докато чакахме Кейлъб да си събере вехториите.
— Аха. Значи си разполагал с повече от достатъчно време.
Кейлъб се намръщи.
След малко обаче венталите на „Водолей“ започнаха да се пенят. Блъскаха през палубите и отвесните прегради, гърчеха се в съдовете си. Живата вода изпращаше мълчалив сигнал за тревога. Нико знаеше какво означава това и бързо включи сензора, за да направи пробна проверка.
От краищата на системата на Йон 12 към тях се стрелнаха огромни огнени кълба. Бяха почувствали присъствието на водните същества в кораба и искаха да унищожат „Водолей“ и неговия безценен товар.
Гласът на Кейлъб се извиси в крясък, изпълнен едновременно с гняв и страх:
— Обзалагам се, че точно тия копелета разрушиха водния ми танкер!
Нико трескаво промени курса и започна да прави лупинги, изцеждаше от двигателите на „Водолей“ всяка капка мощност.
Огнените елипсоиди ги настигаха.
— Все още не мога да включа звездните двигатели.
— Ами тогава просто им избягай на тия кълбенца, момче! — извика баща му.
— Нали това правя.
Нико отново рязко смени курса и полетя към системата на Йон 12. Усещаше кипежа и гнева на венталите. Изведнъж разбра какво трябва да направи.