Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Хиляди кланови кораби — най-вече товарни и съгледвачески — придружаваха военната флотилия със знаците на Конфедерацията. Летяха в широк фронт в търсене на отломки и сензорите им бяха настроени и за най-фините следи. Всеки път, когато откриеха нещо тревожно, изпращаха координатите на големите кораби и на „Юпитер“. Бяха изтрили данните за маршрута си, за да освободят място за все по-нарастващите по обем сведения за опасностите, които дебнеха от небето. Компютрите проектираха сложна мрежа от орбитални линии и главата на Роб се бе замаяла от огромния брой късове, които трябваше да бъдат отклонени, без да се броят онези, които тепърва трябваше да открият.
— Никога не съм мислила, че ще го чуя от собствената си уста — каза адмирал Уилис, — но тази работа май ще дойде много дори на скитническите кланове, да не говорим, че обитателите на Земята са полудели!
— Полудели? Или отчаяни?
— Едното често води до другото.
Спасителните екипи трябваше да определят кои отломки представляват най-голяма опасност. Като използваха концентриран язерен огън, силни експлозиви и част от атомните бомби от запасите на адмирал Уилис, конфедерационните кораби разбиха най-големите късове на парчета, които на теория бяха достатъчно малки, за да изгорят в атмосферата. Някои огромни късове бяха достатъчно далеч, та грижливо обмислените експлозии да ги накарат да се отклонят в по-безопасни орбити, с което проблемът се отлагаше поне временно.
Опитните скитнически съгледвачи бързо показаха на по-тромавите пилоти от ЗВС как точно трябва да се работи. Ескадрили кораби по цял ден кръстосваха космоса, търсеха лунните отломки сред празнотата и изчисляваха предполагаемите им пътища на падане.
Ремонтните комплекси на роботите бяха ремонтирали още няколко кораба на ЗВС и те също се включиха в търсенето. Всеки нов съд беше полезен, но въпреки това Роб не изпитваше особена симпатия към черните роботи. След като бе затворен в газов гигант от хидрогите и черните роботи, след като знаеше как роботите бяха предали Тасия и бяха заграбили по-голямата част от флота на ЗВС, Роб си оставаше подозрителен.
На главния екран на мостика на „Юпитер“ се появиха големите открити кораби, които строяха Сирикс и другарите му. Извънземните конфигурации бяха заимствани от стари кликиски планове. Защо председателят Венцеслас им позволяваше да го правят? Направо не бе за вярване.
Дежурният офицер докладва на Уилис:
— Командната совалка на ЗВС току-що кацна, госпожо. Генерал Бриндъл ще е тук след няколко минути.
Адмиралът погледна Роб и каза:
— Бихте ли го придружили до мостика?
Стомахът на Роб се бе свил, но той се застави да се усмихне, макар да знаеше, че не е успял да я заблуди.
— Разбира се, адмирале. С удоволствие.
Баща му дойде сам — въпреки изискванията на протокола бе оставил офицерите си в совалката. Роб знаеше, че обича да върши нещата сам. „Генерал Бриндъл“. Все още не можеше да свикне с новия ранг на баща си. Но пък нали сега самият той бе „командир“.
Конрад Бриндъл стоеше в коридора пред асансьора, облечен в чисто нова униформа на ЗВС, допълнена с наскоро пришитите на рамото му звезди. Вместо обичайното му неразгадаемо изражение по лицето му се сменяше цяла гама от чувства.
— Не знам дали трябва да ти отдам чест, или не — каза Роб.
Баща му се намръщи.
— На твое място не бих се тревожил за това точно сега. Имаме много по-важни въпроси.
— Ами тогава ела да те заведа при адмирал Уилис — каза Роб и му направи знак да влезе в асансьора. — Знаеш ли, ние винаги сме се опитвали да помогнем. — Осъзна, че това може да е единственият им шанс да поговорят насаме, макар и за кратко. Вратите се затвориха и асансьорът започна да се изкачва към мостика. — Благодаря ти за това, което направи на Пим.
И двамата знаеха, че действията на Конрад вероятно бяха спасили живота на Роб.
— Генерал Ланиан ме принуди да го направя. — Баща му го погледна хладно, после от устата му изведнъж потече истински порой от думи. — Роб, бях побеснял, когато ми обърна гръб на Терок. Обучението ти, клетвите ти за вярност, безупречната ти служба ти беше готов да захвърлиш всичко това заради шепа бунтовници, които разкъсаха Ханзата! Обърна гръб на Ханзата, на ЗВС!
— Но не и на Земята. Винаги съм постъпвал така, както смятам, че е най-добре за Земята, и поддържам курса, който избрах — отвърна Роб, беше се втренчил в затворените врати. Знаеше, че всеки момент ще се отворят, когато стигнат до мостика.