Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
С помощта на някакъв приятел на Рейнар вчера бяха открили, че заповедта за ареста на Доктор Хал, формално е била отменена. Това бе предизвикало спор, в който едва не се стигна до употреба на сила, защото Хал бе пожелал сам да се присъедини към претърсването, надявайки се, че като познава методите на Ронсард, ще може да предоставя на вниманието на Инспектора по-значима информация, която полицаите и техните началници има възможност да са подценили. Никола му беше забранил като се основаваше на това, че техният противник знае, че Хал е директна връзка към Ронсард; ако докторът се опиташе да вземе демонстративно участие в разследването, щяха да предприемат срещу него точно толкова жестоки мерки, както и срещу Инспектора. Не беше случайност успешният саботаж на работата на началника на следователите и на най-добрия в града експерт по насилствена смърт. Никола знаеше, че зад това стои поне един човек, който знаеше какво прави.
Спорът бе продължил да бушува, докато накрая Мадлин не взе думата, за да обясни гледната точка на Никола, макар че той самият вече я беше обяснил неколкократно. чак тогава Хал се беше предал неохотно и Никола бе излетял като хала от апартамента, след което цял час гази из калта на Кръстовището на Учените и накрая се озова отново до леглото на Арисилд с надеждата, че е настъпило подобрение. част от гнева му се дължеше на подозрението, че има неща, които Ронсард не споделя с него.
Всичко бе отнето от ръцете му, но не можеха да му попречат да провежда своя собствена линия на разследване.
Която и беше причината в момента да се намира на известно разстояние под улицата и да клечи на издатината над застиналите води в колектора на канализацията и да разговаря с каналджии и ловци на плъхове. Светлината от лампата хвърляше отблясъци върху мазния камък отгоре, макар че тази участък от канализацията беше добре поддържан и относително чист. Над главите им минаваха тръби, които се разделяха и пресичаха сводестия покрив на колектора. Някои от тях носеха питейна вода, доведена до Виен с помощта на акведукти, от времето, когато градските власти се бяха отказали от очарователно наивното схващане, че водата в реката става за пиене, ако бъде изпомпана от най-дълбокото.
— Говоря за последните пет дни, да речем. — настоя Никола.
Това беше петият екип, с който разговаряше и вече се беше научил да не прави на глас предположения относно намираните предмети, защото каналджиите често се оказваха от онзи тип свидетели, които казваха онова, което искаш да чуеш, просто, за да бъдат любезни.
По-възрастният каналджия се изправи с ръка на гърба, който явно го болеше, и поздрави двама мъже в една малка лодка, която пореше водите на колектора.
— Хей, да сте чували нещо за разни странни работи из шахтите?
С едно умело загребване лодката дойде на разстояние, от което нямаше нужда да се крещи. Последва почесване по брадите и задължителен обмен на мисли от страна на двамата мъже в лодката, след което единият каза:
— Не намираме кой знае колко монети или ценности. Това са митове, като онзи за големите гущери.
— Миналата година намерих едно сребърно бижу. — отбеляза услужливо младият каналджия.
— Имам предвид не точно нещо необичайно, — каза Никола като се чудеше как да формулира по-добре въпроса си. — Имам предвид например необичайно количество от нещо, което намирате често. Като големи отлагания на пясък, или железни отпадъци, или…
— Кости? — предположи единият от лодкарите.
— Или кости, — съгласи се Никола и прикри реакцията си. — Какъв е случаят?
— Ами, казаха, че сифонът на улица „Монд“ се бил задръстил с кости преди два дни. Префектът предположил, че се е съборила стена в някоя от катакомбите и са дошли от там.
— Не, — изрази несъгласие възрастният каналджия — Ако беше така, нивото на водата при „Монд“ щеше да падне и нашите колектори щяха да пресъхнат чак долу до петата пресечка. Не е валял толкова дъжд, че да запълни някоя катакомба.
Разговорът изведнъж стана високо професионален и като доводи „за“ и „против“ хипотезата за катакомбата се размахаха всякакви водни нива, дренажи, валежи, утайки, колектори и свързващи канали. Никола слушаше внимателно. Под Виен имаше катакомби, стари закрити каменни кариери, както и други места, където можеше да се скрие един хитър магьосник. Мястото бе много по-вероятно от някоя изоставена къща край реката, без значение какво беше казал Октав.
Оживената дискусия на каналджиите премина на някакви си техни теми и Никола след известно време ги прекъсна, за да им каже довиждане и да отиде при следващия екип. Канализацията плачеше за разследване, а той имаше да задава още много въпроси.