Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мадлин стоеше в апартамента до булевард „Панцан“, уморена и проклинаща късмета си. Беше следила напредъка на Префектурата в издирването заедно с останалите, но я потискаше чувството на безсилие от невъзможността да вземе активно участие. Предпочиташе да беше излязла с Рейнар, който проследяваше възможната връзка на Конт Монтес и лудия магьосник или пък с Никола, който беше влудяващо потаен относно собствените си разследвания.
Доктор Хал беше в салона, застанал пред камината и изглеждаше не по-малко замислен и обезсърчен от нея самата. Той я погледна, когато тя се хвърли на дивана и отбеляза:
— Това бездействие направо може да те подлуди, нали?
Мадлин се изсмя мрачно.
— Радвам се, че и още някой го изпитва.
Тя махна шапката си, обикновено сиво изделие в тон със сивата й рокля за излизане, ансамбъл, който гарантирано не привличаше внимание по улиците и който в никакъв случай не допринасяше за подобрението на спадналия й дух.
Хал се подпря на полицата над камината и почисти лулата си.
— При обичайни обстоятелства, когато Префектурата не се нуждае от услугите ми, преглеждам пациенти в безплатните болници.
Мадлин кимна в знак на съгласие.
— Имах късмет, че не приех никаква роля този сезон. Нямаше да има как да раздавам смехотворно правосъдие, ако бях заета с това.
Веждите му отскочиха.
— Значи ти си онази Мадлин Денар?
— Хайде стига, много добре го знаеш.
— Знаех, но не бях сигурен дали трябва да го споменавам.
Той се поколеба.
Убедена съм, че имаш въпроси. — изрече предпазливо Мадлин.
Хал се усмихна и поклати глава.
— Да, но всичките са неудобни. Защо Рейнар Моран държи да изглежда в очите на обществото като развратна и безотговорна отрепка, при положение, че е здрав като жребец. Как скитащият потомък на небезизвестните Алсенови се е запознал с толкова много сродни нему крадци. — Той я погледна печално — И какво правиш ти тук.
Избра най-трудния, помисли си. Тя поклати глава.
— И аз самата не съм съвсем сигурна. — призна.
Хал не се изненада. Изгледа я мрачно.
— Откога познаваш Валярд?
— От времето на първата ми второстепенна роля като Южени в Алената Пелена. Забърках се в една каша и Никола ми помогна да се измъкна. — Видя израза на Хал, който той не успя да прикрие навреме и се засмя. — Не, не такъв вид каша. Бях привлякла вниманието на една отвратителна личност на име Лорд Стеварин. чувал ли сте някога за него?
— Откъслечно. — Хал се смръщи и се замисли. — Той се самоуби в къщата си в провинцията, нали така?
Беше изминало толкова време, че Мадлин почти беше забравила този част от историята. Тя кимна и каза:
— Да, така ми се струва. — Налагаше се да редактира онова, което засягаше нея, в съответствие със закона. — Той беше запален театрал, но не като другите. Ходеше на театър, за да оглежда актрисите, след което си набелязваше някоя, отвличаше я и я държеше няколко дни в къщата си в града — докато му писне, предполагам — след което я захвърляше някъде близо до реката, като правило цялата в синини и драскотини и твърде наплашена, за да го обвини в каквото и да е. В крайна сметка те бяха някакви си актриси, а той беше лорд.
— Мили Боже, — изрече тихо Хал. След секунда я изгледа остро. — Тогава един ден избрал теб.
— Да. Изпрати в гримьорната ми някакво шампанско с приспивателно, а след това изпрати хората си да ме отнесат като бала мръсно пране. Тогава…
— Не е нужно да ми казваш повече, ако не искаш… — прекъсна я припряно Хал.
— Не, така и не му се уреди въпросът. — Тя се усмихна. — Свестих се в някаква спалня в градската му къща, той ми обясни намерението си съвсем ясно и аз… му разбих черепа с една ваза.
Зачуди се какво я беше прихванало, че разказваше тази история. Трябваше да позамажеш това-онова. Но не й беше приятно да лъже Хал и нямаше как да каже само по-голямата част от истината.
— Тъкмо слизах през прозореца към вътрешния двор, когато видях Никола, който се изкачваше оттам. Той също ме видял в Алената Пелена и също имал намерението да се запознае с мен, но в по-традиционния смисъл. Видял хората на Лорд Стеварин да отнасят някакъв чувал, който му се сторил подозрителен, открил, че ме няма в гримьорната и че камериерката ми няма понятие къде съм и стигнал до заключение, което не би направил никой с всичкия си, поради което ги проследил. И така се измъкнах.
Хал я изгледа продължително и пронизващо.
— А Лорд Стеварин се самоубил от разкаяние? — попита накрая, сякаш имаше намерение да й повярва, независимо от отговора.