Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
— Какъв хубав и богат град! — възкликна момчето. — Възможно ли е да го е създала бедната почва на гората?
Орелът размаха криле и прелетя над остров Алньо, точно срещу Сундсвал. Момчето много се изненада, като видя дъскорезниците. И по острова, и по крайбрежието те се нижеха една след друга. Момчето наброи най-малко четиридесет, но беше сигурно, че са много повече. — Колко чудно е да види човек такива неща в далечния север! — каза то. — Толкова живот и такова оживление не можах да видя никъде през цялото си пътуване. Прекрасна е страната ни! Хората навсякъде намират с какво да се прехранват.
XLII
Една сутрин в Онгерманланд
Хлябът
Събота, 18 юни
Като навлезе на другата сутрин в Онгерманланд, орелът каза, че е гладен и трябва да си потърси нещо за ядене. Той остави момчето на един бор високо в планината и отлетя.
Момчето се настани удобно на един клон и почна да разглежда Онгерманланд. Утрото беше хубаво; слънчевите лъчи позлатяваха върховете на дърветата, лекият ветрец си играеше с иглите на боровете, от гората се носеше чуден аромат. Пред него се разстилаше величествена гледка; то самото беше безгрижно и радостно. Струваше му се, че никой не може да се чувствува по-добре от него.
Виждаше се на всички страни. На запад се издигаха планински вериги и върхове, които в далечината ставаха по-високи и по-мрачни. На изток също се редяха планински вериги, но те се снишаваха, за да минат в равнина край морето. Между тях блестяха реки и потоци, които трудно си пробиваха път през планините с бързеи и водопади, но се разширяваха край брега. Виждаше се и Ботническият залив. По крайбрежието той беше изпъстрен с острови, носове и заливи, а навътре се простираше светъл и син като лятно небе.
„Тази страна прилича на река след дъжд. От всички страни се спускат ручейчета, които криволичат, издълбават бразди и се събират в едно — помисли си момчето. — И колко е красива! Спомням си как лапландецът в Скансен каза веднъж, че в един нещастен ден Швеция е била обърната с главата надолу. Хората му се смееха, но той настояваше, че ако знаят колко е красив северът, сами ще разберат каква грешка е, дето се намира на края на света. И на мен ми се струва, че той има право.“
Като се нагледа, момчето свали торбичката от гърба си, извади хубаво бяло хлебче и почна да яде. „Никога не съм ял такъв хляб — помисли си то. — И още колко много имам! Ще ми стигне за няколко дни. Вчера не можех и да мечтая, че ще имам такова съкровище.“ Докато дъвчеше и преглъщаше, то си спомняше как получи хлебчето. „Сигурно затова ми е толкова вкусно“ — каза си то.
Орелът беше напуснал Меделпад още предишната вечер. Като навлязоха в Онгерманланд, момчето видя една долина и река, които надминаваха по красота всичко видяно дотогава.
Долината лежеше между две планински вериги и беше много широка. Момчето си помисли, че тя сигурно е била изкопана някога от много широка река и после е била запълнена с пръст. Широката и пълноводна река, която сега течете през нея, си беше издълбала дълбоко корито. Бреговете й бяха много красиви. Някъде те се снишаваха постепенно, обрасли с червени, сини и жълти цветя, другаде се спускаха стръмно като стени.
Горе от въздуха момчето като че ли виждаше три различни свята. Най-ниската част на долината, където течеше реката, беше единият свят. Там спускаха дървен материал, параходи плуваха от пристанище до пристанище, бучаха дъскорезници, товареха се дълги влакове, ловеше се риба, кръстосваха лодки и платноходи, летяха лястовици.
Склоновете, които се спускаха от планините, бяха другият свят. Там се намираха чифлиците, селата и черквите, селяните работеха по нивите, по зелените ливади пасеше добитък, жените се суетяха из зеленчуковите градини; там кръстосваха пътища, пухтяха влакове.
А над него, в гористите планини, беше третият свят. Там мътеха глухари, елени се криеха в гъсталаците, дебнеха рисове, подскачаха катерички, миришеше на борови иглици, боровинките цъфтяха, косовете пееха.
Като видя богатата долина, момчето почна да се оплаква, че е гладно. От два дни не било яло, каза то, и сега умирало от глад.
Горго не искаше да го обвинят един ден, че при него момчето е било по-зле, отколкото при дивите гъски и веднага почна да се оглежда.
— Защо не ми каза по-рано? — попита той. — Ще ти намеря храна, колкото искаш. Не бива да гладуваш, когато летиш с орел.