Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Сега, когато децата се пръснаха по скалите, сивият връх като че ли просветна. По него пак се яви нещо нежно, свежо и розово. Може би то щеше да му вдъхне нов живот.
След като си починаха и закусиха, децата грабнаха кирките и лопатите и се заловиха за работа. Горските пазачи ги учеха какво да правят и те садяха борч е след борче навсякъде, където откриваха малко пръст.
Докато работеха, те си приказваха как малките растения ще задържат почвата, тъй че тя ще престане да се рони. Не само това, под дръвчетата ще се образува нова почва. В нея ще попаднат семена и след няколко години тук ще могат да се берат и къпини, и боровинки. А борчетата, които сега садяха, малко по малко ще станат грамадни дървета и един ден от тях ще строят големи къщи и красиви кораби. А ако не бяха дошли тук да садят борчета, докато все още имаше малко пръст, тя също щеше да бъде отнесена от водата и тогава върхът щеше да остане завинаги гол.
— Добре, че дойдохме — казваха децата. — Крайно време беше. И те се чувствуваха много горди.
Докато децата работеха, родителите им се мотаеха из къщи и се питаха какво ли правят малките. Това, че ще садят гора, е празна работа, разбира се, но сигурно е приятно да ги погледа човек. И току-виж, бащата и майката тръгваха към гората. Из мечките все по-начесто взеха да се срещат и съседи.
— На пожарището ли?
— На пожарището.
— Да видите децата, нали?
— Да, да ги видим какво правят.
— Празна работа.
— То се знае. Такива хлапета няма да свършат много нещо.
— Пък ние взехме и кафеника. Нека си пийнат нещо топло, нали цял ден ще прекарат със сухоежбина.
И тъй, бащите и майките пристигаха на пожарището и отначало само се любуваха на розовите бузки, пръснати между сивите скали, А после загледаха как работят децата. Едни копаеха дупки, други садяха дръвчета и семена, трети скубеха бурените, за да не пречат на малките дръвчета. Децата работеха сериозно и дори не се оглеждаха.
Бащите гледаха, гледаха и изведнаж почваха да скубят бурени. На шега, разбира се. Децата, които бяха овладели това изкуство, ги учеха какво да правят.
И ето че възрастните, които бяха дошли само да погледнат децата, здравата се заловиха за работа. Стана по-весело. А след малко пристигна нова помощ.
Стана нужда от повече лопати и кирки. Изпратиха няколко дългокраки момчета до селото и когато те тичаха край къщите, отвсякъде ги питаха:
— Какво има? Да не е станало някакво нещастие?
— О, не, но цялата енория е горе на пожарището. Садят гора.
— Щом цялата енория е горе, ние защо стоим в къщи?
Към изгорялата гора тръгнаха и онези, които нямаха деца. Отначало те стояха и гледаха. После не можеха да се въздържат и се смесваха с работещите. Приятно е, когато се обработват нивите напролет и се мисли за житото, което ще израсте от земята, но това беше още по приятно.
От тези семена щяха да израстат не нежни класове, а здрави дървета с високи стъбла и грамадни клони. Това не беше реколта за едно лято, а растителност за много години. Тя щеше да събуди бръмченето на насекомите, песента на косовете и чукането на кълвачите и щеше да оживи тази планинска пустош. Това беше нещо като паметник пред идващите поколения. Вместо да им оставят в наследство грозен гол връх, те щяха да им засадят хубава гора. Като я видят, потомците им ще разберат, че бащите им са били добри и умни хора и ще ги споменават е почит и благодарност.
XL
Един ден в Хелзингланд
Големият зелен лист
Четвъртък, 16 юни
На следния ден момчето летеше над Хелзингланд. Долу се виждаха борове с току-що покарали светлозелени връхчета, брези, облечени с нови листа, ливади с млада трева и киви с млади, едва поникнали стръкчета. Местността беше висока и планинска, но по средата й минаваше широка, усмихната долина, от двете страни на която се отклоняваха други долини, ту тесни и къси, ту широки и дълги. „Тази страна прилича на лист от дърво — мислеше си момчето, — защото е зеле на като лист, а долините се разклоняват като жилките на лист.“
От главната долина отначало се отклоняваха два големи долини, едната на изток, другата на запад. После следваха малки долчинки чак до северния и край. Там пак имаше две големи разклонения. После главната долина се стесняваше и се губеше в планините.
През тая долина течеше голяма, широка река, която на много места образуваше езера. Край реката се простираха ливади, осеяни с малки сиви плевни, над ливадите започваха ниви, а най-горе, където захващаше гората, се намираха чифлиците. Те бяха големи и хубави и следваха един до друг в непрекъсната редица. Край реката се виждаха големи села с черкви. Села имаше и около железопътните гари и дъскорезниците, разположени край езерата и реките. Те лесно се разпознаваха по купищата дъски.