Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
В малките долини също имаше езера, ниви, села и чифлици. Те се вмъкваха, светли и приветливи, между мрачните планини, но постепенно се стесняваха дотолкова, че в тях оставаше място само за едно малко поточе.
Планинските хребети между долините бяха покрити с борови гори. Те бяха много неравни, но гората покриваше всичко, както кожух кокалесто тяло.
Да, това беше хубава страна. Момчето можа да види голяма част от нея, защото орелът обикаляше от долина на долина, за да търси стария цигулар Клемент Ларсон.
Чифлиците почваха да се оживяват. През вратите на оборите, които в тази страна са големи и високи и имат комини и широки прозорци, заизлизаха крави. Те бяха бели, дребни и игриви; подскачаха весело из ливадите. Мяркаха се телета и овци.
Край чифлиците ставаше все по-оживено. Между говедата се виждаха момичета с торби на рамо. Едно момче с дълга пръчка в ръка събираше овцете. Кучето се въртеше около кравите и лаеше по ония, които се бодяха. Млад стопанин впрягаше кон в колата, вече натоварена с буталки за масло, калъпи за сирене и храна. Хората се смееха и се провикваха весело. И те също бяха оживени, като че ли очакваха празник.
Скоро всички тръгнаха, към гората. Отпред вървеше едно момиче, което с високи провиквалия мамеше добитъка след себе си. Кравите се точеха подире му на дълги върволици. Говедарчето и кучето тичаха насам-натам да пазят да не се отклони някое животно. Най-отзад вървяха стопанинът ц ратаят. Те пазеха от двете страни колата да не се преобърне, защото пътят беше тесен и каменлив.
Селяните в Хелзингланд или имаха обичай да изпращат добитъка си в гората в определен ден, или тази година това беше просто случайно съвпадение, защото такива шествия излизаха от всяка долина и от всеки чифлик. Те отиваха в глухите гори и ги изпълваха с живот.
От гората цял ден се чуваха виковете на момичетата и хлопатарите на кравите. Пътят беше дълъг и тежък и момчето виждаше колко внимателно минават през блатата, как заобикалят съборените, от вятъра дървета и как колите често пъти се преобръщат с целия си товар. Но хората посрещаха всички трудности със смях и весели шеги.
Късно следобед те стигаха до поляните, на които бяха построени ниски обори и няколко малки сиви хижи. Като виждаха оборите, кравите почваха да мучат, сякаш ги познаваха, и веднага се спускаха да пасат зелената сочна трева-. Мъжете с шеги и закачки разтоварваха колите и носеха вода и дърва. Скоро от комините на хижите започваше да се издига дим, а момичетата, говедарчето и другите седяха около един плосък камък навън да вечерят.
Орелът Горго се надяваше да намери Клемент Ларсон сред хората, които отиваха в гората. Щом видеше такова шествие, той се спускаше надолу и вперваше острия си поглед. Но времето минаваше, а той все още не беше намерил цигуларя.
След дълго лутане орелът надвечер стигна з една глуха планинска местност на изток от голямата долина, й тук имаше летен обор. Хората и добитъкът вече бяха пристигнали. Мъжете цепеха дърва, а момичетата дояха кравите.
— Я погледни! — извика Горго. — Струва ми се, че това е той!
Спуснаха се надолу и за свое най-голямо учудване момчето видя, че орелът имаше право. Наистина дребничкият Клемент Ларсон беше там и цепеше дърва край обора.
Горго кацна в гъстата гора, малко настрана от хижите.
— Изпълних това, което ти бях обещал — каза той, като разтърси гордо глава. — Сега иди поприказвай с него. Аз ще те чакам тук в гъсталака.
Работата в летния обор беше свършена и хората се бяха навечеряли, но още седяха на приказки. Лятната нощ в гората отдавна беше настъпила, но никой като че ли не искаше да си ляга. Беше съвсем светло и момичетата плетяха чевръсто, като повдигаха от време на време глави, поглеждаха към гората и се усмихваха.
— Ето ни пак тук! — казваха те. И селото с неговите грижи изчезваше от паметта им, а гората ги обгръщаше с тишината си. Когато бяха още долу, в чифлика, те не можеха да си представят как ще издържат сами в гората цялото лято. Но щом стигнеха до летните обори, веднага разбираха, че тук прекарват най-хубавите си дни.
Девойките и момците от няколко съседни обора бяха дошли на гости и на поляната пред хижите се бе събрал много народ. Но разговорът не вървеше. На другия ден мъжете щяха да се връщат и девойките ги отрупваха с поръчки и пращаха много поздрави в къщи. За друго почти не говореха.
Тогава едно от момичетата остави работата си настрана и помоли Клемент Ларсон да им разкаже нещо. Й той им разправи за джуджето, което беше откупил, за да не го затворят в кафез и да го показват на хората. После разправи как е бил възнаграден за това добро дело. Разказът му се лееше неспирно, а учудването на слушателите растеше.