Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Като малко дете си — насмешливо каза Велхеор. — С момичетата никога не е честно. Те винаги имат преимущество, и дори не им трябва да са хилядолетни вампирки. Знаеш ли какво си мисля? Алиса вече отдавна не ти се сърди — тя осъзна, че ти в нищо не си виновен, но от инат никога няма да признае грешката си.
— Сигурен ли си? — попитах със съмнение. — Според мен тя се държи с мен твърде хладно. Дори вече не ми се ядосва, сякаш не предизвиквам никакви емоции в нея.
— Слушай мъдрия вампир — Велхеор ме чукна с нокът по носа. — Имам богат житейски опит, толкова красавици съм съблазнил… Е, с изключение на Итания, искам да кажа.
Опитах се да си представя участта на бедните красавици.
— Те оцеляха ли?
— Стига глупости — разтресе се в смях вампирът и ние продължихме пътя си.
Пътят до градчето със странно име Кра-Атов се оказа малко по-дълъг, отколкото очаквах. Като цяло дългите пешеходни разходки станаха нещо обичайно. Видяхме първите дървени къщи на развиделяване и ни трябваха още няколко часа, за да стигнем до тях. По пътя проверих с търсещия артефакт и за пореден път се уверих, че до откраднатия медальон все още беше твърде далеч, но като цяло посоката беше правилна.
— Може би е по-добре сам да отида за коне? — със закъснение се сетих аз, издърпвайки качулката си. — А ти да почакаш тук.
Велхеор дори не се обърна:
— Защо?
— Ами за да не дразниш местните жители. Те сигурно ще се разбягат в ужас като те видят, а може и за оръжията да се хванат. Ти си най-кървавия вампир на хилядолетието и така нататък. Експерименти с живи хора, убийства за удоволствие, кървави оргии…
— Добре, стига, че ми потекоха лигите — прекъсна ме вампирът. — С удоволствие ще те разочаровам — нищо подобно няма да се случи. Сега сам ще се увериш.
Няколко минути по-късно вече бяхме пред портите на града. Макар че струпаните двуетажни сгради много трудно можеха да се нарекат град. По-скоро село. А и портата също — две колони със свободно падаща между тях бариера.
— Бъдете здрави — кимна Велхеор към стоящия до един от стълбовете брадат мъж.
— И вие не се разболявайте — отговори съмнителния страж.
Очевидно нашето облекло и скритите с качулки лица изобщо не го впечатлиха. Крехката ограда и паянтовата порта нагледно демонстрираха прекомерното безгрижие на местните жители.
За мое най-голямо облекчение минахме покрай поста без каквито и да са проблеми. Никой не се втурна към нас с крясъци „Вампир, махай се оттук“ и не се опита да спусне вратата-бариера точно под носа на най-кървавия вампир на хилядолетието. Хората дори не обърнаха внимание на нашата поява, продължавайки да се занимават със своите си работи — да копаят в градинките си, да майсторят нещо в дворовете си, да мият. Животът в града се течеше нормално.
Докато се оглеждах, към нас изтичаха ято пет-шест годишни хлапета. Най-голямото от тях решително дръпна Велхеор за наметалото и застрашително попита:
— Чичо вампир, а можете ли да летите?
— Разбира се — весело отвърна Велхеор. — Но само когато ловувам малки дечица.
И той твърде живописно изръмжа и сви нокти към децата, а те хукнаха, заливайки се в смях.
— Не се ли страхуват от теб? — все още не вярвайки на очите си, попитах аз.
— Не, разбира се. Само извън пределите на графството съм най-кървавия вампир на хилядолетието, тук съм любимия на всички граф. Местните хора не се страхуват от вампирите, а ги уважават и се стараят всячески да им угодят.
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко. Те няма от какво да се страхуват. Никой не ловува жителите по нашите земи. Това е забранено от закона, и всеки пристъпил чертата вампир се наказва строго.
— Но как тогава…
— Хората сами дават кръв — още по-широко се ухили Велхеор. — Един път в седмицата през селата минава бирник, събирач на кръв, който събира кръвен данък. Всичко е културно — никаква принуда или насилие.
Погледнах озадачен към хората около нас:
— И те наистина правят всичко това абсолютно доброволно?
— Разбира се. Освен това, тъй като това е единствения данък, събиран в нашата държава, много хора считат за икономически изгодно да живеят тук, а не в Пограничните райони или Империята.
— Но аз никога не съм чувал за подобно нещо!
— Кой ще тръгне да афишира, че в съседната страна живеят по-добре, отколкото в Империята. Не, плашат всички с ужасните кръвопийци, така че никой да не си и помисли за преселение. А в действителност вероятността да бъдат ухапани или убити от вампир е най-голяма в Пограничните райони — вампирите ловуват именно там. И между другото, в нашите земи много рядко можеш да срещнеш обърнати във вампири. Да си обърнат е по-скоро привилегия, с нея удостояват само най-добрите слуги.