Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— С една дума, вие тук сте нещо като аристокрация — обобщих аз.
— Не „нещо като“, а висша аристокрация — поправи ме вампирът. — И за разлика от вашите Високи домове, ние наистина се грижим за безопасността на хората.
Как не. Огромната ферма за отглеждане на вкусна храна си искаше старателно пазене, трябва да се грижиш за животинките, така че да бъдат щастливи и да не мислят за бягство.
— Стана ми ясно — казах и се огледах наоколо. — А защо всички са станали толкова рано?
Едно е да срещнеш редки минувачи, но тук беше истинско стълпотворение, особено за такъв малък град.
— Днес има пазар, той започва рано. Освен това, графика на нормалните работещи хора е много по-различен от порядките на столичната аристокрация. Никой не спи до обяд.
Това беше камък в моята градина. До постъпването си в Академията не се събуждах преди обяд. Работата по музиката, кой знае защо, извършвах винаги през нощта, а и постоянните купони с Чез и други приятели — клубове, ресторанти…
— И какво се продава на тези пазари?
— Обикновени неща — сви рамене вампирът. — Идват хора от съседни градове, търгуват, общуват. В столицата пазарът е отворен всеки ден, а тук такива събития стават веднъж седмично. Сега ще стигнем до централния площад и сам ще видиш всичко.
Вървейки по улицата, ние излязохме на неголям, но доста пренаселен площад. Цялото пространство беше пълно с най-различни сергии и маси с храна, занаятчийски изделия и дрехи. Тук-там се виждаха дори оръжия и нещо подобно на техномагически артефакти.
Огледах се и все повече и повече се убеждавах в истинността на думите на Велхеор — весели розовобузести деца и открито гледащи ни в очите възрастни, които не се опитваха да минат от другата страна на улицата при вида на вампирската роба. Пазарният площад бучеше, но някак си успокоително, без суетене и блъсканица. Сергиите бяха препълнени с всевъзможни храни, и, доколкото си спомнях цените в Пограничните райони, тук те бяха много по-евтини. Във всеки случай поне така ми се стори, когато Велхеор ми каза курса на местните пари към имперските.
— Хм, не си представях точно така живота на хората в земите на вампирите — признах аз.
— Между другото, по време на пазара става и даването на кръв. Виждаш ли покрития фургон с червените триъгълници, това е бирникът. При нас тази отговорна и почтена работа се извършва основно от членове на клана Миир.
— И какво, хората просто така дават кръвта си?
— Ще се изненадаш — засмя се Велхеор. — Гледай.
Децата хукнаха към приближаващия се фургон, като весело викаха и се блъскаха:
— Аз съм първи!
— Не, аз!
Фургонът спря и от него излезе вампир в абсолютно същите дрехи като нас.
— По-спокойно! — добродушно размаха ръце той. — Ще има за всички. Подредете се на опашка.
Зад децата започнаха да се нареждат и останалите жители на селото. Старци, мъже, жени — всички заставаха на опашката, без да се притесняват от предстоящата процедура.
Приближих се към фургона, за да мога по-добре да видя процеса на даване на кръв. За мое не малко разочарование всичко се извършваше съвсем небрежно и бързо — всеки от опашката пристъпваше и докосваше с ръка издълбаната върху дървената ритла на фургона длан. Стоеше така около десетина секунди, а след това отстъпваше мястото си на следващия. Всеки дарил кръв, независимо дали беше мъж, жена или дете, получаваше определена сума пари. А на децата освен това връчваха и по една голяма близалка — веднага стана разбираемо желанието им да дадат кръв.
— Ето така става при нас — тупна ме по рамото Велхеор. — И никакви бунтове, всички са доволни от тази организация. Знаеш ли защо? Защото това не само е единственият данък, но и защото им плащат прилични пари за него. Коя друга държава може да се похвали с подобна икономика?
Дракон да ги вземе, колко грамотно са го измислили. Не стига, че плащат за кръвта, но и го правят точно по време на пазара. А къде другаде, ако не на пазара, хората имат най-силно желание да харчат пари?
— Имате просто идеална държава — изненадано казах аз. — Всички са доволни. А как стоят нещата с престъпленията, например с кражбите?
— При нас няма кражби.
— Как така?
— Ами така. Законите ни са много строги. Например наказанието за убийство е смърт. За нападение над вампир — смърт, за грабеж по пътищата — смърт, за кражба…
— Нека да позная — пак смърт?
— Точно така — намигна вампирът. — Виждаш ли колко лесно се оказва да убедиш хората да спазват всички закони.