Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Настъпи пауза.
— Първо условията. Естествено, искам да дойдеш сам. Ето и
причината да го направиш — Зи чу женски стон. — Ако моите хора
забележат който и да е друг от вас наоколо, ще й прережа гърлото. Ще
трябва само да се обадя и тя ще умре бавно и мъчително.
Зейдист затвори очи. Беше му дошло до гуша от смърт, страдания и
болка. Неговата собствена и тази на другите. Бедното момиче…
— Къде?
— В шест часа на прожекцията на «Роки Хорър» на «Лукас Скуеър».
Седни на последния ред. Ще те намеря.
Линията прекъсна, но телефонът му звънна почти веднага. Гласът на
Ви достигна до него задавен.
— Имаме проблем. Братът на Бела е открил Уелси простреляна на
алеята пред къщата му. Върни се у дома, Зи. Веднага.
Джон гледаше през бюрото как Тор затваря телефона. Ръцете му
трепереха толкова силно, че слушалката тракаше върху вилката.
— Вероятно е забравила да включи мобилния си телефон. Ще опитам
пак да се обадя вкъщи — вдигна отново слушалката. Започна бързо да
набира номера. Обърка цифрите и трябваше да започне отначало. И през
цялото време разтриваше гърдите си. Ризата му вече беше измачкана
отпред.
Гледаше втренчено в пространството, а телефонът в дома му
продължаваше да звъни. Джон чу към офиса да се приближават тежки
стъпки. Завладя го ужас. Погледна вратата, после — отново Тор.
Той очевидно също ги беше чул. Като на забавен каданс остави
слушалката да падне върху бюрото. Тонът «свободно» се чуваше ясно и
изпълваше стаята. Очите му не се откъсваха от вратата, ръцете му
стискаха здраво облегалките на стола.
Топката се завъртя, включи се гласовата поща и чуха гласа на Уелси в
слушалката: «Здравейте, това е домът на Тор и Уелси. В момента не
можем да ви отговорим…»
Всички братя се бяха събрали в коридора. Тор скочи рязко на крака и
прекатури стола. Целият трепереше, под мишниците му се бяха
образували петна от пот.
— Братко — каза Рот. В гласа му се долавяше безпомощност, която
беше в пълно противоречие с яростта, изписана на лицето му. И тази
безпомощност беше ужасяваща.
Тор нададе стон и се хвана за гърдите, после започна да ги разтрива с
бързи кръгови движения.
— Вие… Защо всички сте тук? — протегна едната си ръка напред, като че ли да ги отблъсне, после започна да отстъпва назад. Само че
нямаше къде да отиде. Блъсна се в шкафа с папките. — Рот, недей… Моля
те, не… О, Боже! Не ми казвай…
— Толкова съжалявам…
Тор се олюля и се хвана за корема, като че ли му се повдигаше.
Поемаше си рязко и накъсано въздух, но той не му достигаше и започна да
хълца. И като че ли изобщо не издишаше.
Джон избухна в сълзи.
Не искаше, но реалността го връхлетя и ужасът беше прекалено
голям, за да може да го понесе. Обхвана главата си с длани, но пред очите
си виждаше единствено как Уелси подкарва колата по алеята, сякаш това
беше просто един нормален ден.
Нечия голяма ръка го хвана, вдигна го от стола и го притисна към
широки и здрави гърди. Помисли си, че е някой от братята, но беше Тор.
Стискаше го здраво, с всички сили.
Започна да мълви бързо несвързани думи, като обезумял, но накрая те
все пак придобиха значение.
— Защо не ми се обадиха? Защо Хавърс не ми се обади? Трябваше да
го направи… О, Господи, бебето ми я отне… Знаех си, че не трябваше да
забременява…
Изведнъж всичко в стаята се промени — като че ли някой бе увеличил
мощността на осветлението и отоплението. Джон усети промяната първи, после очевидно Тор също я долови. Думите му секнаха.
Прегръдката му изгуби силата си.
— Рот? Било е… бебето, нали?
— Изведи момчето оттук.
Джон поклати глава и стисна в силна хватка Тор за кръста.
— Как е умряла, Рот? — гласът на Тор стана безизразен, а ръцете му
се отпуснаха до тялото. — Кажи ми. Веднага.
— Изведи хлапето! — този път заповедта на Рот беше отправена към
Фюри.
Джон се съпротивляваше, но братът го хвана през кръста и го вдигна
от пода. Едновременно с това Вишъс и Рейдж застанаха от двете страни
на Тор. Вратата се затвори.
Като излязоха от офиса, Фюри спусна Джон на пода и го задържа на
мястото му. Последва секунда или две ужасяваща тишина… После
нечовешки рев разцепи въздуха.
Енергийният тласък бе така мощен, че разби стъклената врата.
Парчетата стъкло полетяха като шрапнели във всички посоки и Фюри
закри Джон с тялото си.
Една по една всички флуоресцентни лампи експлодираха като
свръхнови — проблеснаха ярко, после от тях се разхвърчаха искри.