Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Бетонният под завибрира, разцепи се и пукнатините се разпростряха по
покритите с бетонни плочки стени.
През разбитата врата Джон видя вихрушка в офиса, от която братята
отстъпваха, вдигнали ръце пред лицата си. Мебелите се въртяха около
черната дупка в средата на стаята, която имаше смътните очертания на
тялото на Тор.
Чу се втори страховит вик и черната бездна изчезна, а мебелите
паднаха на пода, който бе спрял да трепери. Хартиите се спуснаха
последни над целия този хаос — като снежинки над мястото на
автомобилна катастрофа.
Тормент беше изчезнал.
Джон се изтръгна от ръцете на Фюри и изтича в офиса. Братята го
гледаха, а от устата му излезе безмълвен вик: «Татко… татко… татко!»
>44.
«Някои дни като че ли продължават цяла вечност — помисли си
Фюри много по-късно. — Не свършват дори когато слънцето залезе.»
Щорите се вдигнаха за през нощта, той се настани на дивана и
погледна към Зейдист, който стоеше в другия край на кабинета на Рот.
Както и той, всички братя стояха безмълвни.
Зи току-що беше пуснал поредната бомба в епицентъра на взрива.
Първо Тор, Уелси и младата жена. А сега и това.
— Боже, Зи… — Рот потри очи и поклати глава. — Не можа ли да ни
го кажеш по-рано?
— Имаше други неща, с които трябваше да се занимаваме. Освен това
ще се срещна с убиеца сам, независимо какво ще кажете. Наистина не
подлежи на обсъждане.
— Зи, братко… Не мога да ти позволя това.
Фюри се стегна, за да понесе реакцията на близнака си. Същото
направиха и останалите в стаята. Бяха изтощени, но доколкото познаваха
Зи, той вероятно имаше достатъчно енергия да скочи до Луната.
Но той просто сви рамене.
— Лесърът иска мен и аз трябва да се погрижа за него. Заради Бела.
И заради Тор. Освен това какво ще стане със заложницата? Няма как да не
отида, а не може да става и дума да получа подкрепление.
— Братко, тръгваш направо към гроба.
— Ще причиня страшно много щети, преди да ме пратят на онзи свят.
Рот скръсти ръце на гърдите си.
— Не, Зи, не мога да ти позволя да отидеш.
— Тогава ще убият онази жена.
— Сигурно има и друг начин да разрешим проблема. Просто трябва да
го измислим.
Настъпи кратка пауза — колкото един удар на сърцето. После Зи каза: — Искам всички да излезете, за да мога да разговарям с Рот. Освен
теб, Фюри. Ти остани.
Бъч, Вишъс и Рейдж се спогледаха, след това обърнаха очи към краля.
Той кимна и те излязоха.
Зейдист затвори вратата след тях и опря гръб в нея.
— Не можеш да ме спреш. Длъжен съм да отмъстя за моята шелан. И
за тази на брат ми. Не можеш да ми попречиш. Това е мое право като
воин.
Рот изруга.
— Ти не се бракосъчета с нея.
— Нямам нужда от церемония, за да знам, че тя е моята шелан.
— Зи…
— А какво ще кажеш за Тор? Да не би сега да кажеш, че не е мой
брат? Ти беше тук в нощта, когато станах член на Братството на черния
кинжал. И знаеш, че сега Тор е плът от моята плът. И имам право да
отмъстя за него.
Рот се облегна назад и изящната мебел под него изскърца в знак на
протест.
— Не казвам, че не можеш да отидеш. Просто не искам да бъдеш сам
в онзи момент.
Фюри гледаше ту единия, ту другия. Никога не беше виждал Зейдист
толкова спокоен. Беше концентриран и демонстрираше единствено ясен
поглед и смъртоносни намерения. Ако не бе толкова странно, това щеше
да бъде забележително.
— Не съм измислил аз правилата на тази игра — каза Зи.
— Ще загинеш, ако отидеш сам.
— Е… готов съм.
Фюри настръхна.
— Какво имаш предвид? — изсъска Рот.
Зи отдели гръб от вратата и прекоси стаята с изисканите френски
мебели. Спря пред камината и пламъците осветиха белязаното му лице.
— Готов съм да сложа край на всичко това.
— Какви ги говориш, по дяволите…
— Това е начинът, по който искам да си отида, и ще взема лесъра със
себе си. Ще отнеса врага си направо в ада. С целия блясък на славата, така да се каже.
Челюстта на Рот увисна.
— Нима ме молиш да одобря самоубийството ти?
Зи поклати с глава.
— Не. Дори да ме оковеш във вериги, няма да ми попречиш да отида в
онова кино тази вечер. Това, за което те моля, е да се погрижиш да не
пострада никой друг. Искам да заповядаш на останалите и най-вече на
него… — Зи посочи Фюри — да не се намесват.
Рот свали слънчевите си очила и отново потърка очите си. Когато
вдигна поглед, светлозелените му ириси проблеснаха, а зениците му
светеха като прожектори.
— Вече се проля достатъчно кръв в братството. Недей.