Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
След като Трез и Ай Ем приеха форма в страничния двор, те прекосиха снега и се отправиха към задния вход, водещ към кухнята. Дори и през зимата мястото излъчваше уют, с приглушената светлина, идваща от прозорците, покрити с ромбоидни решетки. Но не всичко вървеше по мед и масло: богатите викторианци, построили тези имения, за да избягат от жегата и индустриализацията на градовете през лятото, определено не се бяха потрудили да обзаведат сградите с лазерни детектори за движение, с маскирани като произведения на изкуството сензори по всички врати и прозорци, и изобщо не бяха помислили не за една, а за няколко дънни платки, които да контролират напълно интегрирана, мулти-интерфейсна алармена система.
Трез притисна палеца си към дискретно монтирания дисплей от лявата страна на вратата, и пред тях се отвори път към центъра на къщата - кухня с индустриални размери, оборудвана с всякакви уреди от неръждаема стомана, които можеха да се мерят с кухненското обзавеждане в „При Сал”. Нещо се печеше във викингската пещ. По миризмата си личеше, че е хляб.
- Гладен съм, - отбеляза Трез и затвори вратата. Заключващият механизъм се задейства от само себе си, но той провери вратата по навик.
В далечината някой чистеше с прахосмукачка – вероятно една от Избраниците. Откакто Фюри бе заел поста Примейл, и по специално, след като освободи жените отшелници от Другата страна, Рив им беше позволил да останат в лагера. Имаше смисъл – имаха достатъчно уединение, особено извън сезона, а и отдалечеността от града им предлагаше, ако Трез бе разбрал правилно, постепенно привикване от спокойната еднаквост на Светилището към френетичната, а понякога и травматична природа на живота на земята.
Мина много време, откакто за последно бе в къщата – всъщност не беше стъпвал тук, откакто се настаниха Избраниците. От друга страна, когато Рив заряза Зироу Сам и приключи кариерата си на нарко-барон, дълга на Трез бе загубил част от стойността си. Освен това, сега, когато вече не се налагаше Ривендж да доставя робини и секс-играчки на принцесата, двамата нямаха много причини да идват на север.
Очевидно това щеше да се промени.
- Ей, Рив, тук ли си? – извика Трез и гласа му отекна.
Макар стомаха му да се бунтуваше, двамата с брат му влязоха в основното помещение. Викторианската атмосфера си личеше навсякъде – от тъмно-червените ориенталски килими по пода, през покритите с гоблени скамейки, до препарираните бизон, елен, лос и глави на рисове, окачени около камината от дялан камък.
- Рив! – извика той отново.
Човече, лампата от енот винаги го караше да настръхва. Също и препарирания бухал със слънчевите очила.
- След малко ще слезе.
Трез се обърна, за да разбере откъде идваше женския глас.
И в същия момент посоката на живота му се промени завинаги.
Стълбището надолу от втория етаж беше съвсем право, ниските стъпала и семплите парапети се издигаха, без в тях да са вложени кой знае какви архитектурни умения.
Жената, облечена в бяла роба, стоеше на най-долното стъпало, превръщайки стълбите в път към Рая. Тя бе висока и стройна, но извивките ѝ бяха на точните места – свободната ѝ дреха не беше в състояние да прикрие високите, големи гърди, нито пък грациозното поклащане на бедрата ѝ. Гладката ѝ кожа имаше цвят на кафе „Лате”, а тъмната ѝ коса бе навита и вдигната високо. Очите ѝ бяха бледи, обиколени от плътни мигли.
Имаше плътни розови устни. Прииска му се да ги целуне. Особено когато се раздвижиха, изговаряйки думите с опияняваща прецизност...
Той подскочи, когато острия лакът на Ай Ем се заби в ребрата му.
- Ауч! Какво по дяволите, ъ, за бога, искам да кажа. Мамка му... ъ, така де, божичко.
„Сега е момента да запазиш самообладание и да се успокоиш, задник такъв.”
- Тя ни попита дали искаме нещо за ядене, - измърмори Ай Ем. – Аз ѝ отговорих, че не желая. Сега е твой ред.
О, той наистина искаше да хапне нещо. Щеше му се да падне на колене в краката ѝ и да мине под тази...
Трез затвори очи и се почувства като абсолютно копеле.
- Не, не искам нищо.
- Стори ми се, че каза, че си гладен.
Трез потрепна с клепачи и впери поглед в брат си. Май се опитваше да го накара да изглежда като идиот. Пламъчето в черните му очи го доказа – Ай Ем си играеше с него. Трез смотолеви едно: