Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Тя заприлича на неговата натрапница. И това промени всичко. С внезапен изблик той отметна шията на жената, захапа вената и започна да изсмуква онова, от което се нуждаеше…
И през цялото време си представяше, че под него е човешката жена.
Сола изстена...
И се отскубна от прозореца на вилата. Гърба ѝ се удари в твърдата, неравна страна на каменния комин, тя затвори очи, сърцето ѝ биеше лудо в гърдите, а дробовете ѝ се давеха заради ледения въздух.
Пред очите ѝ бяха само голите гърди, изложени пред него, как наведе главата си, как изкара езика си напред… и после очите му, които се вдигнаха и срещнаха нейния поглед. О, Господи, откъде знаеше, че тя е там? Мамка му, никога нямаше да забрави гледката на жената, просната пред него, палтото му захвърлено настрана, тялото му, притиснато към уюта на тези стройни бедра. Представяше си топлината от огъня до тях, горещината, излъчвана от тялото му, усещането при допира на кожите им, обещанието за екстаз.
„Недей да надничаш отново”, каза си тя. „Той знае, че си тук...„
Пронизителния вик на жената, стигнала до оргазъм, се разнесе извън къщата и постепенно заглъхна, погълнат от околността.
Сола отново се облегна на прозореца и надникна през стъклото, макар да знаеше, че не бива. Той беше вътре в жената, тялото му се движеше напред-назад, лицето му бе заровено във врата ѝ, а ръцете му бяха облегнати на дивана, за да поддържат тежкото му тяло. Вече не гледаше нагоре. И щеше да е зает още известно време.
Сега бе момента да се оттегли. Освен това, наистина ли бе нужно да ги гледа?
Сола изпсува и се отдалечи като призрак от мястото, препъвайки се през бодливите храсти, и отбягвайки тънките дървета с окапали листа. Когато стигна до наетата кола, тя скочи вътре, заключи вратите и запали двигателя. Отново затвори очи и си припомни цялата сцена: как се доближава до вилата, как застава до прозореца, притаена в сянката, хвърлена от комина. Той застанал пред отворената врата, жената пред него, грациозното ѝ тяло покрито с черен сатен, тъмната ѝ, дълга коса, стигаща до кръста. Беше сложил ръце около лицето ѝ и беше я целунал страстно, раменете му се превиваха, когато се навеждаше, за да срещне погледа ѝ с онова неизменно еротично изражение…
И после накара жената да легне на дивана.
Макар да я болеше да си признае, но Сола бе почувствала раздразнителна ревност. И това не беше най-лошото: собственото ѝ тяло бе откликнало, възбудата между краката ѝ нарастваше, сякаш той целуваше нейната уста, все едно ръцете му обгръщаха нейната талия, а гърдите ѝ опираха неговите. Реакцията ѝ се засили, когато той намести жената на канапето, по лицето му се четеше мрачен глад, а очите му блестяха, сякаш жената под него беше нещо за ядене.
Да шпионираш беше грешно. И лошо.
Но дори заплахата за личната ѝ безопасност и психичното ѝ здраве не бе достатъчна, за да я откъсне от прозореца. Особено, когато той се надигна и свали тежкото черно палто от раменете си. Беше невъзможно да не си го представи гол, виждайки огромните му гърди на светлината от камината, бленувайки как биха изглеждали плочките под стегнатата кожа на корема му… И после, както изглеждаше, той захапа тънките като спагети презрамки на нощницата. За бога, разкъса ги със зъби.
И точно когато проклетите съвършени гърди на жената се показаха… той погледна към нея. Без всякакво предупреждение, блестящите му, хищнически очи се бяха вдигнали и я бяха пронизали, а в ъгълчетата на устата му се беше появила лукава усмивка. Сякаш представлението беше само за нея.
- Майната му. Мамка му.
Едно беше ясно: ако искаше да ѝ даде урок по шпиониране, едва ли можеше да измисли по-добър начин, вместо да я кара да налапа дулото на пистолета му.
Сола изкара колата от отбивката и се качи на пътя. Форда, модел Таурус, трябваше да измине поне десет мили, преди да ускори и да достигне минималната скорост, разрешена на пътя. Искаше ѝ се да е в своето Ауди – кръвта все още бушуваше във вените ѝ, и тя усети, че има нужда от външен израз на подтиснатия рев, хванат в капана на тялото ѝ.
Нуждаеше се от отдушник. Например секс. Но не сама със себе си.
Глава 49
Като собственик на имението в Адирондак, Рив имаше всичко: огромна селска къща, облепена с кедрови дъски и с чардаци от всички страни; редица допълнителни сгради, включително и вилите за гости; гледка към езерото; много спални.