Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Кое време е?
— Час преди началото на първите занятия.
Тъй като в Сачака слънцето изгряваше малко по-рано, значи бе късна утрин. Беше ли свършила битката? Или дори още не беше започнала? Той се изненада, че въобще е успял да заспи. Но пък тримата с Тайенд и Мерия бяха останали будни до късно и бяха изпили доста голяма част от запасите с вино, за да успокоят тревогата си, че са намесени в гражданска война и че има голяма вероятност да бъдат убити за отмъщение или заради магическата им сила.
— Снощи говорих със Сония — продължи Оусън. — Двамата с Регин са отседнали в къща в покрайнините на града. Изменниците са им наредили да останат там, докато не ги призоват — което най-вероятно ще стане след края на битката.
Близостта на Сония му подейства успокояващо, макар Денил да не бе сигурен защо. Може би ако Домът на Гилдията бъде нападнат, тя ще му се притече на помощ.
— За нещастие това означава, че тя няма да може да види как се справя Лоркин, нито ще разбере кой е победител. Обмислих предупреждението на Ачати и на бившия ви роб, че Домът на Гилдията може да бъде нападнат. Можете ли да отидете на друго място?
— Откъдето да наблюдаваме битката?
— Стига това да не застрашава сигурността ви, както и тази на Тайенд и Мерия.
Денил се замисли. Корабът, който Ачати бе подготвил за тях, може би беше безопасен, но доковете се намираха далеч от мястото, където най-вероятно щеше да се проведе битката — така че това не беше добра наблюдателна точка. Къде най-вероятно щяха да избухнат сраженията? „В двореца. А имението на Ачати има изглед към пътя, който води до двореца. Може би ако се качим на покрива…“
— Можете ли да стигнете дотам? — попита Оусън.
Денил настръхна, щом си спомни, че благодарение на кръвния пръстен мислите му са открити за Разпоредителя.
— Извинете. Трудно сдържам нетърпението си. Мерин иска новини, а аз се надявах досега да съм се свързал с вас или със Сония.
Денил се усмихна съчувствено. Фактът, че киралийският крал оказваше директен натиск върху Разпоредителя означаваше, че нараства нетърпението му във връзка със ситуацията в Сачака и че не е доволен от докладите на Върховния повелител лорд Болкан.
— Подозирам, че опасната част ще бъде достигането до къщата на Ачати, но ще видим дали можем да се доберем дотам — отвърна Денил.
— Не поемайте ненужни рискове. А, и Сония ще носи един от кръвните ми пръстени. Надяваме се така да може да вижда онова, което виждате и вие.
— И ще дойде да ме спаси, ако нещо се обърка?
— Това ще създаде по-малка политическа бъркотия, отколкото ако тръгне да спасява Лоркин. Хм. Може би така ще успеем да накараме Изменниците да я пуснат в града. Ще им бъде по-трудно да й попречат да отиде на помощ на Посланика на Гилдията, отколкото на сина й.
Сърцето на Денил подскочи.
— Искате да постъпя безразсъдно, за да може тя да има извинение да влезе в града?
— Не. Но можем да се престорим, че вие… Не. Освен ако не се наложи. Първо се прехвърлете в дома на Ачати, след това ще обсъдим другите идеи.
— Много добре.
— Успех, Денил.
— Благодаря, Оусън.
Денил свали пръстена и бързо облече чиста мантия. Поспря се за миг, за да огледа стаята. Имаше ли нещо друго, което да вземе със себе си? „Записките ми? Не. Тук са в по-голяма безопасност, отколкото в мен. Ако ме убият, това място може да бъде плячкосано, но никой няма да търси тетрадки. По-късно някой може да прерови по-внимателно принадлежностите ми. Да се надяваме това да е гилдийски магьосник, който ще оцени стойността им. Може би Ачати… ако оцелее“.
Денил прогони тази мисъл, обърна се и излезе от стаята си, за да намери Мерия и Тайенд.
Лоркин седеше с кръстосани крака, облегнат на стената. Господарската стая в имението, където се бяха събрали Изменниците, бе претъпкана, но те се бяха постарали да оставят тесни пътечки между коридорите, за да могат пратениците да минават лесно и бързо.
Това бе третото място, където се бе прехвърлила групата на Савара за една нощ. Второто беше друго изоставено имение; на сутринта се бяха промъкнали по улиците на утихналия град към къщата, която бе избрана за сборно място преди финалния сблъсък с ашаките. Лоркин не беше спал и подозираше, че и с останалите беше така. „Не че щях да успея да заспя, дори да имах стая с легло“. Една Изменница влезе в стаята и погледна към него. Той се обърна да види коя е и пулсът му се ускори, щом разпозна Тивара. Тя му се усмихна и си проправи път до него. Нямаше място къде да седне, затова той се изправи. Тя му подаде една жилетка.