Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Накрая, след като тишината стана непоносима, тя едва си пое дъх и каза:
— Отче, Моли, благодаря ви, че дойдохте, но точно сега искам да съм сама. — Гласът й беше безжизнен и безизразен, лишен от всякакви чувства. Тя вдигна с отчаяно упорство глава, обърна се и се затвори в къщата.
Матилда искаше да отиде при нея, но отец Райън я спря.
— Остави я. Всички хора скърбят по различен начин, тя има нужда да остане сама с децата си.
Матилда се взря в затворената врата и кимна с неохота. Реакцията на Ейприл я стъписа и разтревожи, но тя знаеше, че Ейприл ще дойде при нея, ако има нужда от помощ.
— Тогава отивам да си върша работата — проговори накрая. — Така няма да имам време да мисля.
Отец Райън поглади ръката й.
— Върви, Матилда, и помни, че Бог ще ти даде сили да издържиш.
Той шибна по главата с камшика мулето и се отправи на север. Трябваше да занесе и другите телеграми, да утеши семействата и да се помоли за тях.
Матилда го изпрати с поглед и се запита къде беше неговият бог, когато Марвин я изнасили. Къде е бил, когато Том, Шон и Дейви са имали нужда от защита. Каква беше ползата от този бог, който беше отредил на жена като Ейприл да загуби двама сина и съпруг, за да задоволи страстта за сражения на някакъв безименен, неизвестен генерал?
Тя обърна коня и се отправи към пасищата на Уилга. Сезонът за стригане на овцете наближаваше и имаше много работа, която трябваше да бъде свършена, а дори всезнаещият, всевиждащ бог на отец Райън не можеше да остриже трийсет хиляди овце.
Матилда видя Ейприл след три дена. Тя пристигна късно следобед със старата камионетка на Том. Децата седяха до нея, а каросерията беше натоварена с покъщнина.
— Връщам се в Аделаида — обяви тя, след като слезе от камиона. — Родителите ми са там и ни предложиха да живеем при тях.
Тонът й бе овладян. Матилда можеше само да предполага колко й костваше да се държи спокойно пред децата.
— Ами Уилга? Не можеш да я напуснеш просто така. Не и след целия този труд, който двамата с Том сте вложили в нея през годините.
Погледът на Ейприл беше студен.
— Какъв е смисълът от земята, когато нямам мъже да ми помагат в работата?
— Двете с теб се справихме много добре досега. Момчетата също се оправят с овцете. — Матилда се протегна, за да я хване за ръката, но Ейприл се отдръпна. — Уилга е собственост на семейството на Том от три поколения, Ейприл. Не можеш да си тръгнеш ей така.
— Тогава ми предложи някаква цена — каза тя непреклонно.
Матилда я гледаше настойчиво.
— Ейприл, имаш нужда да обмислиш всичко това. Едно прибързано решение би лишило децата ти от тяхното наследство, а ти много добре знаеш, че Том се съсипваше от работа точно заради тях.
Ейприл поклати глава, гушна най-малкото момченце и го подпря на кръста си.
— Не искам да видя тази ферма никога вече — каза с горчивина. — Всяко дърво, всяка тревичка, всеки проклет заек и овца ми напомнят за това, което загубих. Уилга е твоя, Матилда. Парите нямат значение. Ти ще решиш колко да ми платиш.
Матилда видя решителността, изписана на дребното й лице и разбра, че в сегашното й състояние, никой не би могъл да я убеди да обмисли решението си, колкото й важно да бе то.
— Не знам каква е цената на Уилга, Ейприл, но знам, че едва ли имам достатъчно пари в банката, за да я покрия. Може би трябва да изчакаш малко и да я обявиш за продан? Би могла да й вземеш добра цена и да осигуриш себе си и децата.
— Не. — Тонът й не търпеше възражение. — С Том сме обсъждали вероятността той да не се върне и двамата бяхме решили, че ти ще получиш Уилга, ако това се случи. — Тя започна да рови в дамската си чанта и извади сноп документи. — Това са документите и нотариалният акт. Ето ти ключовете от къщата. А тук — тя вдигна една купчина книги от предната седалка на камионетката — са счетоводните книги и списъците на стоката. — Тя ги хвърли върху масата на верандата. — Ти ще определиш каква цена да ми платиш и ще ми пратиш парите, когато можеш. Това е адресът ни в Аделаида.
— Но, Ейприл…
Тя махна с ръка, за да я спре.
— Ще се оправя, Моли. Родителите ми имат свой бизнес в града — няма да ми липсват пари.
— Не можеш…
— Стига, Мол. Ти си прекрасна приятелка. Не знам какво щях да правя без теб през последните няколко години. Знам, че скърбиш не по-малко от мен, но… — Очите й се навлажниха, гърлото й се сви и тя намести детето по-нагоре. — С Том решихме да постъпим така и недей да усложняваш повече и без това тежкото положение. Довиждане, Моли. На добър час.