Последният валс на Матилда

— Какво, по дяволите, иска?

Даян се изкикоти.

— Вероятно да те ухажва. Знаеш как влияят горещините на мъжете? — Тя стъпка цигарата си. — Оставям те да се оправяш сама с него.

— Стой тука! — изсъска Джени, но се оказа, че си говори сама. Даян се беше скрила някъде в къщата и беше твърде късно да я последва, защото Чарли вече слизаше от коня.

— Добър ден, Джени. Надявам се, че не идвам прекалено рано, исках да се уверя, че всичко с теб е наред. — Той свали шапката си и се усмихна. Посребрените кичури на слепоочията му само засилваха красотата му, безупречните кожени панталони и изгладената риза бяха освежаваща гледка след прашните и мокри от пот дрехи на мъжете, които работеха в Чаринга.

Тя се ръкува с него и се усмихна на свой ред. По време на дните, прекарани в Караджонг неговата компания й бе приятна.

— Чарлс, приятно ми е да те видя отново, но защо мислиш, че има някакъв проблем?

— Онзи ден си тръгна много набързо. Надявам се, че по време на танците не се е случило нещо неприятно, което да те накара да се почувстваш зле в Караджонг?

Тя поклати глава.

— Бях посрещната изключително гостоприемно. Съжалявам, че не можах да си взема довиждане с вас, но се налагаше да се върна бързо в Чаринга.

— Това му е лошото да си фермер. Работата никога не свършва — усмихна се той отново и запали една пура. — Надявах се, че ще останеш по-дълго, за да мога да те разведа из Караджонг. Но някой друг път.

Джени не виждаше смисъл да му казва, че възнамерява да си тръгне след шест дена.

— Би било чудесно — каза любезно. — Така ще мога да видя Хелън отново. Двете много си допаднахме, освен това съм й обещала да й подаря една от моите картини.

— Хелън ме помоли да ти предам много поздрави. Гостуването ви с Даян й достави голямо удоволствие. Напоследък тя не излиза много от Караджонг, заради баща ми и всичко останало, но краткото ви посещение наистина много я зарадва.

— Хайде да влезем вътре и да изпием по чаша чай, Чарли. Даян се мотае някъде из къщата и съм сигурна, че ще се радва да те види.

Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.

— Не съм много убеден в това, Джени. Видях как се скри вътре, когато ме видя, че идвам. Надявам се, че не съм я обидил с нещо?

Джени се разсмя и наля чая.

— С какво, за бога, би могъл да обидиш Даян?

Той също се разсмя.

— Не знам — промълви, — но не мога да си позволя да опетня репутацията си, нали разбираш?

Джени още се смееше, когато забеляза, че Брет е застанал на прага. Пулсът й се ускори и тя мигновено се настрои да се отбранява.

— Защо се прокрадвате така потайно, господин Уилсън? Не виждате ли, че имам гост?

Брет изгледа Чарли сърдито и влезе в кухнята. Рипър започна да скача по него, но той не му обърна внимание.

— Дойдох, за да си прибера останалите вещи от килера.

Джени кимна и се ядоса на себе си — беше забравила, че в килера имаше оставени негови чанти и кашони. Присъствието му в къщата ужасно я притесняваше и й се искаше Даян да си покаже предателската физиономия и да я спаси от затруднението. Тя се обърна към Чарли, който я наблюдаваше с любопитство, повдигнал въпросително едната си вежда.