Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Матилда прегърна крехката дребна жена, която бе най-близката й приятелка. Отчаяно й се прииска да започне да я умолява да остане, но знаеше, че в града тя ще се чувства по-добре — там живееше семейството й и мястото й беше сред тях. Щеше да е егоистично от нейна страна да я убеждава да промени решението си.
— Ще ми липсваш — каза тихо тя. — Вие също — добави и целуна подред момчетата.
Двете се прегърнаха за последно, Ейприл настани децата в камионетката и запали двигателя.
— Довиждане, Моли — сбогува се тя и като махна с ръка, напусна Чаринга завинаги.
Матилда остана сама на двора, който изведнъж опустя, и се запита какво щеше да прави с Уилга. Сушата траеше вече девета година и никой не искаше да купува имоти. Животните гладуваха, вълната беше нискокачествена, спестяванията й намаляваха, а зайците се умножаваха. Трудно се справяше с двете ферми дори и преди, когато Ейприл и момчетата й помагаха, и въпреки че в по-добри времена Уилга би била божи дар, сега тя беше просто още една отговорност.
Матилда оседла коня и препусна към пасищата. Том й бе гласувал доверие и Ейприл имаше нужда от парите. Тя реши, че някак ще трябва да оправдае това доверие.
Глава 17
Джени затвори дневника и остана да лежи, загледана в тавана. И друг път й се бе случвало да слуша спомени за войната, разказвани от по-старите мъже по кръчмите, но от дневниците на Матилда разбра какво е представлявала войната за жените. Техните изпитания не са били по окопите и под куршумите, техните врагове са носели други униформи. Битките им са били със земята, от която е зависело оцеляването им, борели са се със сушата и ненаситните зайци. Не са осъзнавали, че се държат храбро, но всъщност са били калени в боя и са проявявали не по-малък героизъм от бойците на фронта.
Преди да стане, Джени се прозя и се протегна в леглото. Даян вече шеташе из кухнята и Джени беше любопитна да разбере мнението й за първите дневници.
— Добро утро, Джен. Заповядай, вземи си от тези. Не знам за теб, но аз не можах да оставя дневниците през цялата нощ. — Тя й подаде чаша чай и препечена филийка.
Джени опита чая и направи гримаса, защото беше твърде сладък.
— Е, как ти си струват? Разтърсваща история, нали?
Даян отметна назад черната си коса. Изглеждаше уморена.
— Мога да разбера защо не можеш да се откъснеш от тях — каза замислено. — Това е една човешка история за кръвосмешение и бедност — неща, които хора като теб и мен познават много добре — но си признавам, че не горя от желание да стигна до края.
Тя замълча, загледана в парата от чая.
— Все още не мога да разбера защо настояваш дневниците да останат тук. Всеки издател би дал мило и драго, за да се докопа до тях.
— Точно така. И точно затова трябвала останат тук. — Джени остави чашата и се наведе напред. — Как би се почувствала, ако цял свят разбере най-дълбоко пазената ти тайна? За хората, които са живели в Чаринга, досега са се носели само недоизречени слухове — би било предателство към Матилда да издам тайната й.
— Тя е оставила дневниците, за да бъдат намерени, Джен. Искала е да бъдат прочетени. Защо приемаш всичко това като личен кръстоносен поход? Матилда не ти е никаква.
— Помисли си, Даян. Може и да е просто една непозната, може и да е живяла във времена на тежки изпитания, каквито трудно бих могла да си представя, ако не бях прочела дневниците, и все пак нашите съдби се преплитат заради нещата, които и двете сме преживели. Някак си сме свързани и имам усещането, че тези дневници са били оставени точно за мен и аз трябва да реша какво да правя с тях.
Даян я погледна и запали цигара.
— Все още мисля, че това не ти носи нищо добро, Джен. Защо ти е да се ровиш в миналото, да възкресяваш тези години на малтретиране, самота и загуби, когато ти самата тъкмо си се съвзела от собственото си нещастие?
— Защото Матилда ми даде сили и ми показа, че нищо не е в състояние да пречупи човешкия дух, когато той е достатъчно силен.
Даян се усмихна.
— Ти винаги си имала достатъчно силен дух, за да се изправиш срещу трудностите, Джен. Предполагам, че Матилда просто ти е помогнала да го осъзнаеш, затова съм доволна, че си намерила дневниците.