Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Пази се, Том — промълви тя. — Не се притеснявай за Ейприл и момчетата, аз ще се грижа за тях.
— Благодаря ти, Моли. — Той се изкашля. — Ейприл ще има нужда от теб и съм сигурен, че ще бъдеш насреща, за да й подадеш ръка.
Погали подред главите на момчетата и се спря малко по-дълго пред Дейви.
— Грижи се за жените, сине. Сега разчитам само на теб.
Шестнайсетгодишното момче кимна, като мачкаше шапката си в ръце, но Матилда не пропусна да забележи копнежа, с който очите му проследиха качването на Том и Шон на камиона и разбра, че не след дълго и той щеше да ги последва.
Камионите потеглиха и момчетата се затичаха след тях, като крещяха и размахваха шапки. Матилда прегърна Ейприл през раменете. Жените около тях се втурнаха напред, за да зърнат още един път мъжете си, но твърде скоро на хоризонта се виждаха само облаците прах и черният пушек от камионите.
— Сега идваш с мен, Ейприл. — Тонът на Матилда не търпеше възражения. — Няма смисъл да се връщаш с момчетата в празната къща тази вечер.
— Ами животните? — Очите на Ейприл изглеждаха огромни на фона на дребното й лице. — Зайците са изгризали повечето от тревата и трябва да храня стадото изкуствено.
— Все още имаш двама овчари, които могат да свършат това, Ейприл. Може и да са стари, за да воюват, но още се държат и знаят какво да правят.
Матилда си помисли за двамата възрастни мъже и отправи благодарност към Бога, че ги имаше. Двете ферми пострадаха достатъчно от зайците и сушата и без тяхната помощ щеше да е невъзможно да се опазят стадата. Ейприл щеше да има нужда от голяма подкрепа и много напътствия, за да има някаква полза от нея във фермата. Нямаше никакъв смисъл да я оставя да се отдаде на мъката си.
— Тази вечер зайците могат да изядат всичката трева, ако искат. — Тя поведе семейството към конете. — Дейви, ела утре в Чаринга, за да те науча как да събираш стадото и да стреляш по зайците. Един Господ знае колко ще продължи войната, но ние трябва да направим така, че Чаринга и Уилга да оцелеят до завръщането на мъжете.
Очите на Ейприл се наляха отново със сълзи.
— Те ще се върнат, нали, Моли?
Матилда се качи на коня и хвана юздите.
— Разбира се, че ще се върнат — каза с увереност, каквато всъщност не изпитваше.
— Матилда, как можеш да си толкова силна и така убедена, че всичко ще завърши добре?
— Така трябва — отговори тя. — Да мислиш нещо друго е равносилно на поражение.
Дните и седмиците станаха месеци и оградите, разделящи Чаринга от Уилга бяха вдигнати. Така беше по-лесно да се наглеждат двете стада, които сега бяха събрани заедно, освен това така запазваха тревата.
Матилда и Ейприл патрулираха полетата наравно с Гейбриъл и двамата овчари. Сушата вземаше своя дан и умиращите животни трябваше да бъдат освобождавани бързо от мъките им. Най-хуманният начин беше да се направи светкавичен разрез през гърлото, но Ейприл намираше този метод за твърде жесток, така че Матилда трябваше да се справя с тежката задача.
Почвата бе спечена и напукана, с дълбоки цепнатини. Дърветата стояха унили, отпуснали немощно клони към туфите сребриста трева, оцелели след набезите на зайците. Кучетата динго и ястребите станаха още по-нападателни. Стада кенгура, вомбати1 и птици ему нахлуваха в ливадите край къщите и трябваше или да бъдат застреляни, или прогонени. Водата в реките и потоците едва църцореше и стадата оцеляваха само благодарение на водата от серните извори. Резервоарите на Чаринга още имаха някакви запаси вода, защото всяка капка се съхраняваше ревностно. Измина още една година, а нямаше никакъв знак, че ще завали.
Радиото беше единствената им връзка с външния свят и слушането на новините се превърна в своеобразен ритуал. Всяка нощ един от тях дежуреше до радиото и на сутринта осведомяваше останалите за развитието на войната.
— Министър-председателят се оттегли от поста си и Джон Къртин е сформирал новото лейбъристко правителство. Японците са бомбардирали Пърл Харбър и Хонконг е паднал.
Изведнъж войната дойде съвсем близо и Матилда и Ейприл следяха със страх събитията. Огромните безлюдни пространства на Австралия бяха в непосредствена близост до азиатските острови. Ако японците нападнеха Австралия, нямаше кой да ги спре. Страната беше останала без мъже, които да я защитават — всички се биеха някъде в Европа — и жълтата чума изведнъж стана съвсем реална заплаха.
1
Вомбат — вид тромаво торбесто животно, обитаващо Австралия. — Б.ред.