Последният валс на Матилда

Отец Райън нежно освободи пръстите си от желязната й хватка и седна до нея. Матилда облегна глава на рамото му и вдъхна едва доловимата миризма на тамян и прах. Сълзите й намокриха дрипавото му расо.

— Има и други, които споделят мъката ти, Матилда. Ти не си сама.

Гласът му звучеше успокояващо и тя се вслуша в думите му, потънала в черната бездна на скръбта — мъртвешко спокойствие, което предвещаваше буря.

— Скуайърс са загубили Били — тихо каза той. — Тази война е наистина ужасна.

Матилда се отскубна от него и започна ожесточено да бърше сълзите си.

— Да, но нищо не може да спре тези проклети глупаци да се бият, да се хвалят и да си доказват едни на други колко са велики, силни и смели, нали? — извика тя. — Ами майките, съпругите и любимите? Те водят различна война. Врагът не стреля по тях, но белезите и раните са съвсем истински. Какво ще прави Ейприл без съпруг? Как ще посрещне бъдещето без двамата си големи сина? Твоят бог има ли отговор за това, отче?

Задъхана, тя втренчи гневен поглед в него и веднага съжали за избухването си. Изпитваше гняв, да, но този гняв беше породен от скръбта и от безсмислието на войната.

— Разбирам как се чувстваш, Матилда. Имаш правото да се гневиш. През тези години се получиха прекалено много телеграми с трагични вести и аз всеки път страдам заедно с близките. Никой не може да свикне с подобно нещо.

Той направи пауза, за да намери точните думи.

— Само че именно гневът убива нашите мъже. В дъното на всичко стои неспособността да се намират мирни решения. Гневът, колкото и да помага за облекчаване на болката, няма да ги върне.

— Съжалявам, отче — Матилда преглътна сълзите си. — Но всичко това ми се струва толкова безсмислено. Хората се избиват заради парче земя. Жените се борят със сушата и бомбардировките, за да оцелеят. За какво е всичко това?

Отец Райън наведе глава.

— Не мога да ти отговоря, Матилда. Ще ми се да знаех отговора.

Двамата яздиха до Уилга в пълно мълчание, всеки потънал в собствените си мисли. Матилда се страхуваше от момента, когато щеше да се изправи пред Ейприл. Фермата се откри пред тях и тя сграбчи силно юздите.

Само при вида на Ейприл, която ги чакаше пред къщата, Матилда разбра, че приятелката й вече се е досетила защо са дошли, но тепърва й предстоеше да се сблъска с целия ужас на трагичните вести и Матилда не беше сигурна, че тази дребничка жена, която се бореше така упорито да надмогне собствената си крехкост, нямаше сега да се пречупи. Матилда потърси дълбоко в себе си последните капчици сила, за да се подготви за това, което предстоеше.

Ейприл отказа да ги пусне в къщата. Не им позволи да се приближат до нея, остана неподвижна на верандата и изслуша отец Райън с каменно лице.