Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– ... за да говорим за нощта, в която е умряла Лула Ландри.
Двама мъже в бели ризи и с уоки-токита се втурнаха в офиса и застанаха вдясно от Страйк: млади, в добра форма, видимо напрегнати.
– Разкарайте го оттук! – ревна Бестигуи, като посочи Страйк, и двамата гардове приближиха.
– По-конкретно – продължи Страйк – за местонахождението на жена ви Танзи, когато Лула е паднала...
– Махнете го оттук и повикайте шибаната полиция! Как е влязъл тук?
– ...защото ми показаха снимки, които правят логични показанията на жена ви. Я да ме пускаш – добави Страйк към по-младия охранител, сграбчил ръката му над лакътя, – или ще те метна през този прозорец.
Охранителят не го пусна, но погледна към Бестигуи за по-нататъшни инструкции.
Блестящите тъмни очи на продуцента бяха втренчени напрегнато в Страйк. Бестигуи стискаше и разпускаше юмруците си на бияч и след няколко дълги секунди процеди:
– Дрънкаш празни приказки.
Ала не нареди на чакащите охранители да извлекат Страйк от офиса му.
– Фотографът е стоял на тротоара срещу сградата ви в ранните часове на осми януари. Човекът, направил снимките, дори не осъзнава с какво разполага. Ако не желаете да го обсъдим, добре. Дали ще го научи полицията, или пресата, за мен е все едно. Всичко се свежда до един и същ резултат.
Страйк направи няколко стъпки към вратата; гардовете, все още държащи ръцете му, бяха сварени неподготвени и за миг изпаднаха в абсурдната позиция да го дърпат назад.
– Махайте се – рязко нареди Бестигуи на потръчковците си. – Ще ви повикам, ако ми потрябвате. Затворете вратата зад себе си.
Те излязоха. Когато вратата беше затворена, Бестигуи каза:
– Добре, както и да ти е името, разполагаш с пет минути.
Страйк седна непоканен в едно от черните кожени кресла, обърнати към бюрото на Бестигуи, а продуцентът се върна на своя стол зад него, като подложи детектива на студен оглед, много различен от онзи на почти бившата му съпруга; това бе проникващият взор на професионален картоиграч. Бестигуи взе кутия с пурети, придърпа черен стъклен пепелник към себе си и запали една със златна запалка.
– Добре, да чуем какво показват тези предполагаеми снимки – каза той и примижа през облаците лютив дим, като покриваше идеално образа на филмов мафиот.
– Силуета на жена – подхвана Страйк, – приклекнала на балкона пред прозорците на дневната ви. – Изглежда гола, но както ти и аз знаем, е по бельо.
– Глупости! Това от улицата не можеш да го видиш. Балконът е от масивен камък, от този ъгъл нищо не се вижда. Блъфираш.
– Лампата в дневната ви е светела. Виждат се очертанията ѝ през пролуките в камъка. Тогава естествено на балкона е имало място, защото храстите не са били там. Хората не могат да устоят на стремежа да променят местопрестъплението, та макар и да им се е разминало – добави Страйк безгрижно, сякаш водеше светски разговор. – Опитал си се да изкараш, че на този балкон никога не е имало място някой да приклекне, нали? Но няма как да промениш реалността с фотошоп. Жена ти е била в идеално положение да чуе какво се е случило на балкона на третия етаж точно преди Лула Ландри да умре. Ето какво е станало според мен – продължи Страйк, докато Бестигуи продължаваше да го гледа през дима с примижали очи. – С жена ти сте се скарали, докато се е събличала да си ляга. Може би си открил запасите ѝ от наркотик в банята или си я заварил, докато е шмъркала. Затова си приел като подходящо наказание затварянето ѝ отвън на балкона при температура под нулата. Хората може да се запитат как многото папараци на улицата не са забелязали, че на един от балконите над главите им е изтикана полугола жена, ала е имало обилен снеговалеж, те са тъпчели на място, за да възстановят кръвообръщението си, и вниманието им е било приковано към двата края на улицата в очакване на Лула и Дийби Мак. А Танзи не е вдигала шум, нали? Приклекнала е, за да се скрие; не е искала да се показва полугола пред трийсетина фотографи. Може да си я изтикал навън тъкмо в момента, когато колата на Лула се е задала иззад ъгъла. Никой не е гледал към вашите прозорци, а към появилата се Лула в оскъдната ѝ рокличка.
– Това са пълни щуротии – каза Бестигуи. – Нямаш никакви снимки.
– Не съм казал, че ги имам, а че ми ги показаха.
Бестигуи извади пуретата от устата си, после се отказа да говори и отново я лапна. Страйк изчака да мине достатъчно време и когато стана ясно, че Бестигуи няма да се възползва от възможността да каже нещо, продължи:
– Танзи трябва да е започнала да думка по прозореца веднага, щом Лула е прелетяла покрай нея. Не си очаквал жена ти да запищи и да заблъска по стъклото, нали? Разбираемо е, че не си искал някой да стане свидетел на домашния тормоз, и си отворил. Тя е изтичала покрай теб с писъци и се е втурнала навън и надолу по стълбите към Дерик Уилсън. В този момент си се навел през балкона и си видял Лула Ландри да лежи мъртва долу в снега.