Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Бестигуи бавно издиша дим и отклони очи от лицето на Страйк.
– Онова, което си направил след това, може да се стори на съдебните заседатели като престъпно деяние. Не си набрал 999. Не си изтичал след замръзналата си и изпаднала в истерия жена. Дори не си – към което съдебните заседатели ще проявят повече разбиране – изтичал да пуснеш в тоалетната чиния кокаина, за който си знаел, че е на видно място в банята. Не, онова, което си сторил, преди да последваш жена си или да позвъниш в полицията, е било да избършеш прозореца. За да няма отпечатъци, които да покажат, че Танзи е пипала външната страна на стъклото, нали? Било ти е важно никой да не може да докаже, че си изблъскал жена си на балкона при температура минус десет градуса. При твоята репутация на побойник, налагащ тормоз, и при изгледите за съдебен иск от млада служителка не си искал да даваш в ръцете на пресата или прокурора допълнителни доказателства, нали така? След като си бил удовлетворен, че си премахнал всички нейни отпечатъци от стъклото, си изтичал долу и си я принудил да се върне в апартамента ви. В краткото време, което сте имали преди пристигането на полицията, си я заплашил да не признава къде е била, когато тялото е паднало. Не знам какво си ѝ обещавал или с какво си я заплашвал, но каквото и да е било, подействало е. Все още обаче не си се чувствал в пълна безопасност, защото тя е била в шок и толкова разстроена, че си се боял да не разкаже цялата история. Ето защо си се опитал да отвлечеш вниманието на полицията, като си вдигнал олелия за вазата с цветя, преобърната в апартамента на Дийби Мак, с надеждата, че през това време Танзи ще се съвземе и ще се придържа към сделката. И така стана, нали? Бог знае колко ти е струвало, но тя се остави пресата да я направи на нищо, примири се да я наричат дрогирана фантазьорка, поддържаше тезата си, че е чула Ландри и убиеца да се карат през два етажа и звукоизолирано стъкло. Ала щом научи, че има снимково доказателство къде е била – добави Страйк, – мисля, че ще е доволна името ѝ да се изчисти. Жена ти може да си мисли, че обича парите повече от всичко на света, но съвестта ѝ я измъчва. Уверен съм, че бързо ще се предаде.
Бестигуи беше изпушил пуретата си до последните няколко милиметра. Той бавно размаза угарката в стъкления пепелник. Секундите се нижеха бавно, а от външния офис през стъклената стена до тях проникваха шумове: гласове, звъненето на телефон.
Бестигуи се изправи и спусна текстилните щори на стъклената стена, така че никое от изнервените момичета отпред да не може да вижда вътрешния офис. Облегна се назад и замислено прекара пръсти по брадичката си, като ту поглеждаше Страйк, ту отместваше очи към преградата от кремава тъкан, която бе създал. По изражението на лицето на продуцента Страйк почти можеше да види как в ума му се мяркат различни възможности, сякаш прехвърляше колода карти.
– Завесите бяха дръпнати – заяви накрая Бестигуи. – От прозорците не е прониквала достатъчно светлина, за да се види жена, криеща се на балкона. А Танзи няма да промени версията си.
– Не бих залагал на това – подхвърли Страйк и протегна крака напред; протезата все още го притесняваше. – Когато ѝ изясня, че правният термин за стореното от вас двамата е „заговор за възпрепятстване на правосъдието“ и че закъсняла проява на съвест може да я измъкне от обвинение; когато добавя и общественото съчувствие към нея като жертва на домашно насилие, както и парите, които ще ѝ бъдат предложени за ексклузивната ѝ история; когато разбере, че ще ѝ бъде дадена думата в съда, че ще ѝ бъде повярвано и че ще може да помогне за осъждането на мъжа, убил съседката ѝ, надали ще ти стигнат парите, Бестигуи, за да я накараш да мълчи.
Грубата кожа около устата на Бестигуи потрепна. Той отново взе кутията с пурети, но не извади нова. Настана дълго мълчание, през което само я премяташе в ръцете си.
Накрая каза:
– Нищо не признавам. Махай се.
Страйк не помръдна.
– Знам, че бързаш да позвъниш на адвоката си – каза той. – Но мисля, че не забелязваш изхода от ситуацията.
– Дойде ми до гуша от теб. Казах да се измиташ.
– Колкото и неприятно да се окаже признанието за случилото се през онази нощ, ще бъде за предпочитане пред това да се превърнеш в главен заподозрян за убийство. Занапред тази ще е по-малката от двете злини. Ако си признаеш какво е станало в действителност, сваляш от себе си подозренията за убийство. – Вече бе успял да грабне вниманието на Бестигуи. – Няма как да си го извършил ти – продължи Страйк, – защото ако ти си метнал Лула Ландри през балкона два етажа по-нагоре, не би могъл да пуснеш Танзи в дневната секунди след падането на тялото. Мисля, че си затворил жена си отвън, отишъл си в спалнята, настанил си се удобно в леглото – полицията каза, че леглото е било разхвърляно и очевидно някой е спал в него – и си следил часовника. Не вярвам да си имал намерение да заспиш. Оставеше ли я твърде дълго на балкона, можеше да се окажеш обвиняем за причиняване на смърт. Нищо чудно, че е треперела като тръстика, както каза Уилсън. Вероятно е била в ранния стадий на хипотермия.