Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Била е разглезена кучка.
– Щом е била такава, защо изобщо се е появила? Защото си е струвало заради някаква нейна цел. А пък ако не е била разглезена кучка, значи трябва да се е намирала в по-особено душевно състояние, за да се държи така непривично. Има жив свидетел, че Лула е молила някого по телефона да дойде в апартамента ѝ след един часа през нощта, за да се видят. Носела е също така едно синьо листче, преди да влезе във „Вашти“, което никой не признава да е виждал. Какво е направила с него? Защо е писала на задната седалка на колата преди срещата си с Рошел?
– Може да е било... – започна Уордъл.
– Не е било шибан списък за пазар – изстена Страйк и удари с длан по бюрото. – Никой не пише предсмъртно писмо осем часа предварително и не отива на танци след това. Писала е завещание, не разбирате ли? Отнесла го е във „Вашти“, та Рошел да стане свидетел по него.
– Измишльотини! – възкликна Карвър, но Страйк го игнорира и продължи към Уордъл.
– Това отговаря на думите ѝ пред Киара Портър, че ще остави всичко на брат си, нали така? Току-що го е узаконила. Тази мисъл я е занимавала.
– Защо ѝ е било внезапно да прави завещание?
Страйк се поколеба и се облегна назад. Карвър му се ухили.
– Изчерпа ти се фантазията ли?
Страйк изпусна дъха си в дълга въздишка. По-предишната нощ – прекарана в пиянско безсъзнание; миналата – изпълнена с приятни ексцесии; половин сандвич със сирене и туршия за дванайсет часа: чувстваше се празен и изтощен.
– Ако имах непоклатими доказателства, щях да ви ги донеса.
– Шансовете хората със склонност към самоубийство действително да отнемат живота си са много големи, не го ли знаеш? Тази Ракел е страдала от депресия. Имала е лош ден, припомнила си е какво е сторила приятелката ѝ и е изкопирала скока ѝ. Което ни води право към теб, приятел, дето преследваш хората и ги тласкаш...
– ...отвъд ръба, да – довърши Страйк. – Хората постоянно го казват. Много лош вкус при дадените обстоятелства. Ами показанията на Танзи Бестигуи?
– Колко пъти да го повтаряме, Страйк? Доказахме извън всяко съмнение, че няма как да е чула – намеси се Уордъл.
– Не, не сте – възрази Страйк, най-сетне изпуснал нервите си, когато най-малко го очакваше. – Построили сте цялата си теза на една огромна грешка. Ако бяхте повярвали на Танзи Бестигуи и я бяхте накарали да каже цялата истина, Рошел Онифаде още щеше да е жива.
Разтреперан от гняв, Карвър държа Страйк там още цял час. Последната му проява на презрение беше да поръча на Уордъл да изпрати благополучно „Рокъби Младши“ извън сградата.
Уордъл съпроводи Страйк до външната врата, без да проговори.
– Искам от теб да направиш нещо – каза му Страйк, като спря на изхода, отвъд който се виждаше притъмняващото небе.
– Вече получи достатъчно от мен, приятел – отвърна Уордъл с кисела усмивка. – Ще има да ми къса нервите дни наред заради тебе – посочи той с палец през рамо към Карвър. – Казах ти, че е самоубийство.
– Уордъл, ако мръсникът не бъде заловен, животът на още двама души е в опасност.
– Страйк...
– Ами ако ти донеса доказателство, че Танзи Бестигуи въобще не е била в апартамента по времето, когато Лула е паднала? Че е била на място, където е могла да чуе всичко?
Уордъл погледна към тавана и за миг затвори очи.
– Ако имаш доказателство...
– Нямам, но ще го имам през следващите ден-два.
Покрай тях минаха двама души, които разговаряха и се смееха. Уордъл поклати глава очевидно раздразнен, но не си тръгна.
– Ако искаш нещо от полицията, обади се на Анстис. Той е човекът, който ти е задължен.
– Анстис не може да ми свърши тази работа. Искам от теб да се обадиш на Дийби Мак.
– Какво ти става?
– Чу ме. Той няма да приеме обаждане от мен. Но с теб ще говори. Имаш нужния авторитет, а и явно те е харесал.
– Нима ми казваш, че Дийби Мак е знаел къде е била Танзи Бестигуи, когато Лула е умряла?
– Не, разбира се, той е бил в „Барак“. Искам да знам какви дрехи са му изпратили от Кентигърн Гардънс в „Клариджис“. По-конкретно какво е получил от Ги Соме.
– Защо ти е това?
– Защото един от тичащите на записа от охранителната видеокамера носи суичер, предназначен за Дийби.
От за миг стъписано изражението на Уордъл отново премина към раздразнено.
– Тия ги има под път и над път – каза той след миг или два. – Суичери, анцузи и тем подобни.
– Този суичер е бил единствен по рода си. Обади се на Дийби и го попитай какво е получил от Соме. Само това ми е нужно. На чия страна искаш да бъдеш, ако се окажа прав?