Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Султан Сюлейман заспа горд с мисълта, че вече има двама синове.
След петнадесет дни, докато четяха молитва в ухото на невръстната рожба на Хюрем, ходжата прошепна името му три пъти:
— Мехмед хан, Мехмед хан, Мехмед хан! Живей дълго и имай добра съдба. Нека бъдеш завоевател като прадядо си Мехмед хан, дядо си Селим Свирепия и баща си Сюлейман, владетеля на света. Въведи ред по света и прослави Османската империя.
Макар че заниманията с невръстния принц изпълваха докрай деня ѝ, Хюрем намираше време да се отдаде на своите мисли, докато Мехмед хан спеше. Тя, както каза и валиде султан, стана вече майка Хюрем. Не ѝ се вярваше — беше станала майка. Майката на сина на султан Сюлейман…
Вечерта на първия ден след раждането, щом всички заспаха, тя взе принца в прегръдките си и извади торбата с чеиза от мястото, където я криеше. Намери счупената икона и я сложи на нощното шкафче до главата си. Трептящият пламък, който се отразяваше от огнището, осветяваше тъжното лице на Богородица. Известно време Хюрем отправяше безмълвни молитви пред образа ѝ. Благодари на Бога, че е чул молбата ѝ да я дари със син от Сюлейман, и с трепет промълви:
— Всемогъщи Иисусе, дай османския трон на малкия ми принц, част от плътта и кръвта ми.
Докато отново слагаше иконата в торбата с чеиза, се загледа във вехториите, останали от селския ѝ дом. Колко обрати трябваше да преживее! Животът постоянно изискваше от нея да се бори. Докато беше с Тачам Ноян, се беше борила да остане жива, а в Кримския дворец — да учи и да промени съдбата си. Тук пък — да спечели благоразположението на Сюлейман и да му се хареса. Да го дари със син. Всичко, което бе пожелала, се бе случило. Бе стъпила в началото на нов път. Селското момиче Александра от Рутения сега беше Хюрем — любимката на Сюлейман хан. Беше направила така, че да изпратят Гюлбахар на заточение, и роди на падишаха син като слънце. Надяваше се, че борбата е приключила, но си даде сметка, че сега започва нова и по-трудна битка. Този кръговрат нямаме край. До вчера се бореше само за себе си, да не изпусне от ръцете си постигнатия успех. Вече трябваше да се бори и за сина си: „Синът ми непременно трябва да наследи Сюлейман. Длъжна съм да го подсигуря“.
Тя ясно съзнаваше, че действа страховит закон — принцът, който се възкачи на престола, живее, а онзи, който не успее — умира.
— Моят син ще живее — зарече се тихо тя, докато отново скриваше торбата с чеиза, — а не синът на Гюлбахар.
Тя вдъхна прекрасното ухание на принц Мехмед, който спеше, похлипвайки тихичко, и се унесе в сънища.
По същото време още четирима души размишляваха за бъдещето — Хафса султан, султан Сюлейман, намиращ се по средата на смъртоносна война, близкият му другар Ибрахим от Парга и Гюлбахар хасеки.
Случи се това, от което се боеше старата жена. Обичаше и Хюрем, и мъничкото момченце, което тя роди. Девойката беше направила сина ѝ щастлив. Хафса видя това с очите си. Но какво щеше да стане сега? Тронът е един, а престолонаследниците — двама. Чий щеше да бъде? Справедливостта, правото и обичаите отреждаха наследник на Сюлейман да бъде големият ѝ внук — Мустафа хан, синът на Гюлбахар. Дали Хюрем щеше да приеме справедливостта и правото? Какво щеше да стане, ако се заинатеше и кажеше:
— Щом като владетелят е щастлив с мен и щом Гюлбахар е заточена, тогава право е на моя принц да бъде престолонаследник.
Да речем, че владетелят определи Мустафа за престолонаследник. Щом той се възкачи на трона, дали ще остави живи Хюрем и сина ѝ, умуваше в нощния мрак старата султанка. Хафса се притесняваше от скупчващите се облаци, които засенчваха хоризонта на бъдещето. Старата жена прекара цяла вечер в притеснения, че занапред ги очакват нови нещастия. Султанатът отново се готвеше да вземе своята жертва.
— Аллах — помоли се тя, — не ме прави свидетел на тази мъка. Вземи живота ми, но не ме оставяй да скърбя по деца и внуци. Не мърси стените на този дворец с още кръв.
Новината, че Хюрем е родила момче, внесе истинска паника в двореца в Маниса. Гюлбахар, която не изричаше името Хюрем и която не харесваше друго название за новата любимка на султана освен „московска гяурка, дори не сметна за нужно да прикрие неприязънта си. Какво следваше оттук насетне?
— Смърт ли? — каза си тя. — Нека и тя да дойде. Не съм страхливка, дори не ще потрепна пред нея. Дано само не посегнат на сина ми.
Не се стърпя и се обърна към вестителите, донесли новината: