Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Да я купят ли? – попита Лийша, макар да знаеше отлично какво има предвид жената.
– Като курва за оня изядрен Роджър – отвърна Люси. – Като че ли две съпруги не са достатъчни за това изчадие. Иска и моята сладка Кендал да добави в своя харем. Планира да я заплоди като някоя крава, както се изразиха те.
– Красиянците не са особено... деликатни в тези въпроси – рече предпазливо Лийша. – За тях бракът е договор, но когато преговорите приключат, те приемат клетвите си също толкова сериозно, колкото и ние. Сигурна съм, че не са искали да те обидят.
– Пука ми какво са искали – тросна се Люси. – Казах им, че Роджър ще получи Кендал само през трупа ми.
„Лош избор на думи.“
– Двете пачаври се врътнаха със сумтене, сякаш аз съм се държала грубо с тях – продължи Люси. – Двайсет минути по-късно ми цъфва Кендал и през плач ми вика, че ще се омъжи за Роджър и край. Казах ѝ, че никой пастир няма да сложи ръка на Канона и да я закълне като трета съпруга на някой мъж, и знаете ли какво ми отвърна тя?
– Кажи ми – въздъхна Лийша.
– Каза, че не ѝ пука. Каза, че Канонът и пастирите могат заедно да се продънят в Ядрото. Каза, че ще се закълне пред Еведжака...
– Евджаха – поправи я Лийша.
– Книгата на греха – възрази Люси. – Кендал винаги си е харесвала Роджър, но не по този начин. Момичето си е изгубило ума! И без това е лошо, че тия красиянски пачаври отклониха с магиите си Роджър от пътя на Създателя, но аз няма да им позволя да ми отнемат дъщерята.
– Може и да нямаш избор – каза Лийша.
Люси я погледна сепнато.
– О, нощ, господарке, да не би да го одобряваш?
– Разбира се, че не. – Лийша вече обмисляше как точно да смъмри Роджър. – Но Кендъл е голяма жена и е в правото си сама да избере по кой път да поеме.
– Не мисля, че щяхте да го приемете толкова спокойно – рече Люси, – ако се пазаряха за вашата дъщеря като за някоя кокошка носачка.
Лийша повдигна вежда и Люси се сепна, спомняйки си внезапно, че говори с бъдещата графиня на Хралупата, за която красиянците също се бяха пазарили. Тя не издържа погледа ѝ и наведе глава, опитвайки се да скрие лицето си в чашата за чай. Пое твърде голяма глътка и се закашля.
– Не исках да ви обидя, господарке. Естествено, че ме разбирате.
– Смея да заявя, че да – рече Лийша. – Ще говоря с Роджър и Аманвах колкото се може по-скоро и после отново ще те повикам.
– Благодаря ви, господарке.
Люси скочи на крака, поклони се притеснено, докато излизаше от стаята, след което се обърна и изчезна.
– Да не си си изгубил изядрения ум?
Лийша се беше увила в шала на Бруна, което никога не беше добър знак.
Роджър въздъхна шумно и закачи защитното си наметало до вратата. Лицето на Лийша пламтеше и той знаеше от опит, че в такива случаи най-добре беше да си затрае. Обикновено тя бързо се усещаше, че се държи неблагоразумно. Поне когато разговаряше с него.
Чудеше се защо изобщо се беше плашил от нея. След Аманвах, общуването с Лийша Пейпър беше като разходка по огрения от слънцето градски площад.
Остави кутията с цигулката си до вратата; беше я затворил плътно, за да не може съпругата му да подслушва. Чувстваше се гол без наметалото и цигулката, но точно за да не го обсебят напълно, трябваше от време на време да ги оставя настрани.
„Не позволявай на номера да ти влезе под кожата – беше казал Арик, – защото тогава ще правиш само него до края на живота си. Предпочитам да се продъня в Ядрото, отколкото да разказвам едни и същи смешки всяка нощ, докато не умра.“
Без да обръща внимание на агресивните поза и тон на Лийша, той отиде в дневната и се настани в любимия си стол. Вдигна краката си на табуретката и зачака. Миг по-късно Лийша влезе, сумтейки, в стаята и седна на стола на Бруна. Не му предложи чай.
„О, нощ, сигурно е бясна“, помисли си Роджър.
– Люси те е посетила, а?
Беше го предположил, след като Лийша го повика посред нощ. Не че спеше много нощем. Малцина хралупари го правеха всъщност. Защитената светлина озаряваше улиците и пътеките, доказателство, че всички се намират в безопасност от ядроните. Хората възприеха новооткритата свобода в пълния ѝ смисъл и сега улиците бяха пълни денонощно. Пазарът на Шаманвах и смесеният магазин на Смит вече работеха и нощем.
– Разбира се, че дойде – сопна му се Лийша. – Някой трябва да ти набие малко здрав разум в главата.
– Значи, сега си ми майка, така ли? – попита Роджър. – Работата ти е да ми бършеш задника, като го изцапам, и да ме шляпаш, когато съм лош? – Той се изправи, преструвайки се, че разкопчава колана си. – Ако искаш ей сега ще ти легна на коленете и да приключваме?