Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Уплашена за Къртис, Поли забърза към сградата. По пътя огледа по-добре кабинката на бензиностанцията и си каза, че Ърл й харесваше много повече висок, плешив и досаден. Гърчещ се и виещ, съскащ и мятащ пипала — а сега и издаващ още по-яростни писъци, след като Кас отново откри огън по него — той приличаше на нещо (всъщност беше ужасна плаваща маса от няколко неща), за чието ликвидиране човек би повикал фирма за борба с насекомите, чиито служители-терминатори са въоръжени с автоматични оръжия и огнехвъргачки.
Кучето определено знаеше за какво става дума.
Къртис се претъркулва настрани, за да стигне до предната врата точно навреме, за да види как втория убиец е отблъснат назад към колонките от силен огнестрелен огън. Кас — позна я по голямата чанта, която виси на рамото й — върви след него с два пистолета, чиито дула бълват пламъци. Дори и в спектакъла за десет милиона долара в Лас Вегас тя не е могла да има по-драматично амплоа от това. Дори и да е била гола с шапка от пера. Момчето обаче си пожелава тя да е опитна с оръжията, както с танците и акробатиката. И веднага се изчервява от това си желание — макар и да има проблеми с пълното вживяване като Къртис Хамънд, на дълбоко емоционално равнище той се превръща все повече в човек. Което е добре.
Ето идва Поли с пушка. Изглежда не по-малко драматично от сестра си, макар и да е напълно облечена. Когато вижда Къртис в отворената врата, тя го вика по име, очевидно успокоена.
Може би това за успокоението му се е сторило, защото когато се приближава до него, тя насочва пушката право към главата му и му извиква. Има пълно право да му се сърди и гневи, задето е довел двама убийци в живота й. Не би я винил, ако го застреля направо тук и сега, макар че очакваше тя да прояви малко повече разбиране и макар че ще му е мъчно да си отиде.
Тогава осъзнава, че тя му крещи: „Долу, долу, долу“. Той се просва на пода и тя открива огън по вътрешността на магазина. Стреля четири пъти по мутиралата Морийн, ранена преди това от него. Съществото спира да пищи и крещи.
Изправя се на крака. Къртис е толкова изненадан, когато вижда как Поли вади патрони от гърдите си подобно на фокусник гълъби от цилиндър, че без да съзнава надзърта в магазина, за да види какво е станало. Там лежи нещо, което би създало сериозни затруднения на съдебния лекар при описването. Лежи между разпръснатите пликове от снакс и чипс, с които е поръсен и трупът.
— Има ли още от тия проклетии? — пита го Поли, останала без дъх, вече презаредила пушката.
— Още доста — отговаря Къртис. — Но не тук — още не.
Кас най-накрая се е справила с убиеца. Идва насам. Изглежда така отнесена, както Къртис не я е виждал досега.
— Резервоарът сигурно вече е пълен — казва тя, като го гледа странно.
— Сигурно — отговаря той.
— Най-добре е да се махаме оттук веднага — добавя Поли.
— Сигурно — съгласи се Къртис, защото макар че не иска да ги поставя отново в опасност, още по-неприятно му е да продължи сам, пеша и през нощта.
— Щом потеглим, трябва да ни обясниш много неща, Къртис Хамънд — казва Кас.
— Вие също.
Глава 48
Кофеинът и захарта, взети заедно и в големи количества, причиняват сериозна вреда на човешкото здраве и пречат на съня, но колата и сладките повдигнаха духа на Мики и не й позволяваха да заспи.
Тя седеше на масата в кухнята и редеше пасианс след пасианс в очакване на Лейлъни. Продължаваше да вярва, че момичето ще намери начин да ги посети въпреки риска и трудността на подобна задача. Вече нямаше време за стратегии, само за действие. И ако Хемет трябваше да стане първата спирка по пътя към несигурността и премеждията, Мики беше готова да плати цената.
Когато накрая дори притеснението, гневът, кофеинът и захарта не можаха повече да я държат будна, тя взе възглавничките от дивана в хола и ги сложи на пода. Трябваше да се намира близо до вратата, за да чуе почукването на момичето.
Съмняваше се, че Мадок ще се върне. Въпреки това не смееше да се унесе при отворена врата, защото ако докторът на смъртта все пак я посетеше отново, със сигурност щеше да дойде със спринцовка с дигитоксин или някаква друга отрова, изпълнен със състрадание и намерение да упражни към нея своята милост.
В два и половина през нощна Мики се опъна на възглавничките. Мислеше да лежи будна, но веднага заспа.
Сънят й започна в болница, където лежеше парализирана, сама и страхуваща се от самотата. Очакваше да се появи Престън Мадок и докато лежеше безпомощно, да я убие. Тя повика през отворената врата медицинските сестри, които минаваха по коридора, но всички сякаш бяха глухи за молбите й, а една от сестрите дори беше с лицето на майка й. Повика лекарите, които минаваха да я видят, но те само се усмихваха и си отиваха. Никой от тях не приличаше на другия, но всеки от тях беше един от мъжете на майка й, които в детството й бяха станали по-близки с нея, отколкото й се искаше. Единствените звуци бяха нейния плач и тракането и изсвирването на преминаващия влак, който чуваше всяка нощ в затворническата си килия. После внезапно се оказа извън болницата, във влака, парализирана, но седнала сама в дълъг вагон. Потракването на колелата и релсите стана по-силно, а изсвирването вече звучеше не като жална песен, а като изтерзан стон. Влакът набираше скорост. От мрака на нощта влакът влезе в черна бездна. Докараха я до перона на изоставена гара, където най-накрая се появи Престън Мадок. Той носеше огърлица от зъбите на Лейлъни и шал, направен от русите коси на момичето. Когато Мадок сложи този шал на главата на Мики, косите на Лейлъни покриха ушите и лицето й и тя изгуби всичките си сетива. Глуха, няма, сляпа, напълно безчувствена, тя беше оставена напълно изолирана от обкръжаващата я среда. Усещаше само въртенето на колелата на инвалидната количка и неравните места по асфалта. Мадок я караше към съдбата й, докато тя седеше смирена и нямаше кой да я съжали, помилва или спаси.