Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Макар и да е смъртен, звярът няма да умре така лесно, като би умрял Къртис. Духът на всяко зло същество е издръжлив, а в този случай — и плътта му. Раните му няма да зараснат като по чудо, но те не са достатъчни, за да го унищожат.
Къртис не смее да остави зад себе си осакатения, но опасен противник. Само че Кас и Поли са отвън с втория убиец и безпомощни срещу неговата жестокост. В пистолета са останали най-много пет патрона. Той е решен да продължи да отвлича вниманието на втория убиец, за да могат близначките да избягат.
Трескаво си проправя път през падналите от рафтовете стоки и отива до предната врата, като се моли двете благородни и добри Пепеляшки, крехки цветя на Индиана, да не получат като отплата за сърдечното си поведение към него смърт.
Докато дизелът се вливаше в празния търбух на флийтууда, Ърл Бокман продължаваше да дърдори за най-различни пакетирани ястия от макарони, замразени и незамразени, които той и Морийн продавали в магазина. Говореше не като търговец, който се опитва да си продаде стоката, а като някакъв стеснителен жалък социопат, който смята, че разговорът може да се поддържа жив с най-различни теми, включително със списъци от имена от телефонен указател. Сигурно и до тях щеше да стигне, ако зареждането на караваната се проточи повече.
Ако Кас беше някакъв престъпник или яростен активист срещу излишния шум, тя сигурно щеше да застреля Ърл и това да сложи край на мъчението. Но вместо това гледаше количеството дизел на скалата на колонката и благодареше на Бога, че е развила у себе си такава устойчивост към досадата по време на детството си в провинциална Индиана и в семейството си, понеже приятелите на родителите й бяха преподаватели от колежа.
Стрелбата в магазина веднага оживи нощта — не самата стрелба, а ефектът, който тя оказа върху Ърл. Кас не се изненада, когато той реагира с тревога, но действията му бяха съвсем изненадващи. Тя видя как лицето му се промени след изстрелите. Освен ако не беше върколак по време на пълнолуние, това не беше този Ърл, побъркан по пакетираните макарони. По-скоро беше нещо, за което Кас нямаше да е подготвена, ако не бяха осемте й години занимания с уфология.
Беше се подпряла на караваната, пъхнала ръка в широката си чанта. Още при първия изстрел тя рязко се изправи. Когато и петия гърмеж раздра въздуха и отекна във флийтууда, Ърл изведнъж се усети да продължи да играе ролята си на селски глупак и потисна животното у себе си. Но Кас вече знаеше какво да прави.
Лявата й ръка излезе от чантата, стиснала деветмилиметров пистолет, който с ловко движение прехвърли в дясната. Откри огън, а Ърл Бокман стана по-грозен, отколкото беше досаден досега. Тя отново пъхна лявата си ръка в чантата и извади втори пистолет. Започна да стреля с двата с надеждата, че няма да уцели бензиновите колонки и да избухне пожар, а тя самата да се превърне в танцуваща факла.
Когато излезе от караваната с дванайсет зарядната едрокалибрена пушка, Поли чу стрелбата и веднага разбра, че идва от магазина.
Поради общия интерес към огнестрелните оръжия, породен от Кастор и Полукс, митологичните древногръцки воини, на които са кръстени, и поради по-скорошния им общ интерес към самоотбраната и бойните изкуства, породен от трите години, прекарани във висшето филмово общество, Поли и Кас браздяха самотните пътища на Америка с увереност, че могат да се справят с всякакви заплахи.
Поли заобиколи караваната отпред и чу една канонада. Разпозна отчетливия звук на двата пистолета на Кас, които беше чувала доста често през годините по стрелбищата-полигони.
Когато се оказа на сцената, стиснала пушката с готовност, тя с изненада откри, че сестра й е изправена пред заплаха, каквато досега не бяха срещали по пътищата. Злият извънземен, за който Стария Жълтьо писа на лаптопа, изскочил от разкъсаните и смачкани дрехи на Ърл Бокман, отскочи назад между двете бензинови колонки, свиващ се и пищящ от болка и ярост, мятащ се като риба на сухо.
— Този е мой — каза Кас спокойно, макар лицето й да беше смъртнобледо дори и на фона на жълтата и червена светлина и въпреки че беше разтворила широко очи, а косата й се нуждаеше от сресване. — Къртис сигурно е вътре — добави, преди да тръгне към непредсказуемия господин Бокман между колонките.