Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
С широко отворени очи Рал се обърна към пазачите.
— Демин върна ли се?
— Преди няколко дни, Господарю.
— Кажете му да дойде и да чака — каза Рал, неспособен да произведе нещо повече от шепот. — После искам вие двамата да ме оставите сам.
Те се поклониха и излязоха от задната врата. Рал прокара ръка над огнището и миризмата се промени в сладостен аромат. Притвори очи, произнасяйки на ум молитви към духа на баща си. Дишането му беше накъсано и учестено. Разпалените му чувства не му позволяваха да го овладее. Облиза треперещите си пръсти и ги забоде върху устните си.
Хвана казана с дървени дръжки, за да може да го вдигне, без да се изгори, и използва магия, за да направи тежестта му подходяща за носене, след това излезе през вратата, през която беше влязъл. Факлите осветяваха пространството около момчето, белия пясък с изобразените върху него символи, обръча трева, олтара над клиновидния бял камък. Светлината на факлите се отразяваше от гладкия каменен блок, държащ желязната купа с Шинга върху капака.
Докато се приближаваше към момчето, сините очи на Рал не изпуснаха и най-малката подробност от всичко това. Той спря до широката част на рога за хранене, близо до Карл. Когато се обърна към възбуденото му лице, очите му блестяха.
— Сигурен ли си, че го искаш, Карл? — дрезгаво попита той. — Мога ли да ти се доверя безпрекословно?
— Кълна се във верността си към теб, Татко Рал. Завинаги.
Рал си пое рязко въздух и затвори очи. По лицето му се стичаше пот, робата му полепваше по тялото. От казана, който носеше, към него се плъзгаха горещи вълни. Към това той прибави и топлината на своята магия, за да поддържа съдържанието му врящо.
Тихичко започна да припява на древния език свещените магически формули. Магии и заклинания изпълваха въздуха със сладките си гласове. Рал усети как силата преминава през тялото му, давайки му горещи обещания, и изви гръбнак. Без да прекъсва монотонната си песен, започна да се поклаща, думите му бяха насочени към духа на момчето.
В полуотворените му очи кипеше буйна страст. Дишането му беше накъсано; ръцете му леко трепереха. Сведе поглед към момчето.
— Карл — дрезгаво прошепна той. — Обичам те.
— Обичам те, Татко Рал.
Очите на Рал се затвориха.
— Постави устата си на отвора на рога, момчето ми и стискай здраво.
Докато Карл изпълняваше заръката му, Рал с разтуптяно сърце довърши последното заклинание. Горящите факли съскаха и танцуваха, звуците им се сливаха със звуците на магическите думи.
Той изсипа съдържанието на казана в рога.
Очите на Карл рязко се ококориха и щом разтопената стомана се блъсна в устата му и започна да прониква в тялото му, той, без да иска, едновременно я вдиша и преглътна.
Мрачният Рал потръпна превъзбуден. Остави празния казан да се изхлузи от ръцете му и да падне на земята.
Господарят премина към следващата група заклинания, изпращащи духа на момчето в отвъдното. Той произнесе думите — всяка на своето точно определено място, — които проправяха пътя към отвъдния свят, отваряха празното пространство, черната празнота.
Когато простря ръце нагоре, около него се завъртяха тъмни силуети. Нощният въздух се изпълни с ужасяващи писъци. Мрачният Рал застана до студения каменен олтар, коленичи пред него, простря ръце напред, доближи лице до повърхността му. Произнесе на древния език думите, които щяха да прикрепят духа на момчето към неговия. Набързо направи необходимите заклинания. Щом свърши, се изправи с почервеняло лице и юмруци, прибрани покрай тялото. Демин Нас пристъпи напред, излязъл от сенките.
Погледът на Рал се фокусира върху приятеля му.
— Демин — прошепна той с дрезгав глас.
— Господарю Рал — отвърна в поздрав другият, свеждайки глава.
Рал се приближи до него, лицето му беше изпито и обляно в пот.
— Извади това тяло от земята и го постави върху олтара. Вземи ведрото с вода и го измий — той хвърли поглед към късия меч, който Демин носеше. — Разбий му черепа вместо мен, само това, след това се отдръпни и чакай.
Той прокара ръце около главата на Демин; въздухът потрепери.
— Заклинанието ще те предпазва. Така че ме чакай, докато се завърна, точно преди да настъпи утрото. Ще имам нужда от теб. — Потънал в мисли, той отмести поглед.
Демин се зае с черната работа, която трябваше да свърши, докато Рал продължаваше да припява странните думи, поклащайки се напред-назад със затворени очи, като че изпаднал в транс.