Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Рал сведе поглед към големите кафяви очи на момчето.
— Мислех си колко много се гордея с теб. — Усмивката му се разшири още повече, когато си представи как горещата й лепкава кръв бълбукаше и избликваше, докато тя крещеше. Къде остана високомерният й кикот?
— С мен ли? — попита Карл, усмихвайки се свенливо.
Русата глава на Рал кимна.
— Да, Карл, с теб. Малцина са младежите на твоята възраст, които са достатъчно интелигентни, за да видят света такъв, какъвто е в действителност. Да надникнат извън рамките на собствения си живот, към заобикалящите ги опасности и чудеса. Да видят колко усилия полагам, за да живеят хората в безопасност и спокойствие — той тъжно поклати глава. — Понякога сърцето ми се къса, когато гледам как същите онези, за които съм се борил със зъби и нокти, ми обръщат гръб, отхвърлят неуморните ми усилия и дори по-лошо, минават на страната на враговете на хората. Не искам да те товаря с притеснения за мен, но трябва да знаеш, че докато ние с тебе тук разговаряме, злосторници оформят заговор срещу нас, искат да ни подчинят на властта си, да ни победят. Те срутиха границата, която пазеше Д’Хара, а сега повалят и втората граница. Страхувам се, че подготвят нападение. Опитах се да предупредя хората за грозящата ги опасност, идваща от Западната земя, да ги накарам да направят нещо, за да се защитят, но те са просто бедни неуки хорица, които разчитат единствено на моята защита.
Очите на Карл се разшириха.
— Татко Рал, в опасност ли си?
Рал махна небрежно с ръка, за да покаже, че това е без значение.
— Не за себе си се страхувам, а за хората. Ако аз умра, кой ще ги защитава?
— Да умреш ли? — очите на Карл се изпълниха със сълзи. — О, Татко Рал, ние имаме нужда от теб! Моля те, не се оставяй да те хванат! Моля те, позволи ми да се бия на твоя страна. Не мога да понеса мисълта, че някой ще те нарани.
Дишането на Рал се учести, сърцето му заби бясно. Времето наближаваше. Още съвсем малко. Припомняйки си пронизителните писъци на момичето, Рал топло се усмихна на Карл.
— Не мога да понеса мисълта да се излагаш на опасност заради мен, Карл. През последните няколко дни започнах да те опознавам; за мен ти си повече от обикновен младеж, избран да ми помогне в церемонията, ти се превърна в мой приятел. С теб споделих най-съкровените си мисли, надеждите си, мечтите си. Малцина са хората, пред които съм правил подобно нещо. Достатъчно ми е да знам, че те е грижа за мен.
Карл вдигна насълзени очи към Господаря.
— Татко Рал — прошепна той. — Готов съм на всичко за теб. Моля те, нека остана с теб! След церемонията нека остана и бъда до теб! Ще направя всичко, от което имаш нужда, обещавам, стига да мога да остана при теб.
— Карл, това е толкова мило от твоя страна. Но ти имаш свой живот, родители, приятели. И Тинкър, не забравяй кучето си. Скоро ще пожелаеш да се върнеш при всички тях.
Без да сваля поглед от Рал, Карл бавно поклати глава.
— Не, няма. Единственото, което искам, е да остана с теб. Обичам те, Татко Рал. Готов съм на всичко за теб.
Със сериозно изражение на лицето Рал обмисляше думите на момчето.
— За теб ще е опасно да останеш с мен — усещаше как сърцето му ще се пръсне.
— Не ме интересува. Искам да ти служа, не ме е грижа дали ще ме убият. Единственото, което искам да правя, е да ти помагам в борбата с твоите врагове. Татко Рал, ако докато ти помагам, ме убият, ще си е струвало. Моля те, нека остана. Ще правя всичко, което пожелаеш. Винаги.
За да овладее учестеното си дишане, Рал си пое дълбоко въздух и произнесе бавно:
— Сигурен ли си в това, което казваш, Карл? Сигурен ли си, че наистина го мислиш? Имам предвид, сигурен ли си, че би жертвал живота си за мен?
— Кълна се. Готов съм да умра, за да ти помогна. Животът ми ти принадлежи, само го вземи.
Рал леко се дръпна назад, подпря ръце на коленете си, сините му очи се приковаха върху момчето.
— Да, Карл, ще го взема.
Карл не се усмихна, но леко кимна от възторг, лицето му изразяваше решителност.
— Кога ще извършим церемонията? Искам да помогна на теб и на хората.
— Скоро — каза Рал, като очите му ставаха все по-големи, думите му — все по-бавни. — Тази нощ, след като те нахраня. Готов ли си да започваме?
— Да.
Рал се изправи, усещайки натиска на кръвта във вените си; положи усилие, за да овладее прилива на кръв при ставането. Навън беше тъмно. Факлите излъчваха трепкаща светлина, която танцуваше в сините му очи, блестеше върху дългата му руса коса и караше белите му дрехи да сияят. Преди да влезе в помощната стаичка, той остави рога за хранене близо до устата на Карл. Пазачите, скръстили огромни ръце на гърдите си, го очакваха. Потта, бликаща от телата им, оставяше тънки следи върху покритата им със сажди кожа. На огъня беше поставен казан за топене на метал, от който се разнасяше остра миризма.