Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Демин избърса меча в мускулестата си ръка и го върна обратно в ножницата. Хвърли един последен поглед на Рал, който все още не излизаше от транса.
— Мразя това — промърмори той на себе си. Обърна се и отново се скри в сянката на дърветата, оставяйки Господаря сам.
Мрачният Рал застана зад олтара, дишаше дълбоко. Внезапно протегна ръка надолу към огнището и от него с бумтене избълваха пламъци. Вдигна напред ръце с разкривени пръсти и желязната купа се повдигна и отлетя, падайки сама в огнището. Рал извади кривия си нож и го постави върху мокрия корем на момчето. Свали робата от раменете си и я остави да се свлече на земята, след което я ритна надалеч. Жилавото му тяло се обливаше в пот, която се спускаше на струйки надолу по врата му.
Кожата му бе опъната и гладка над красиво изваяните мускули, освен на лявото бедро, през част от хълбока и корема и в лявата част на еректиралия му член. Там минаваше белегът; там го бяха близнали пламъците, хвърлени от стария магьосник: пламъците на магьосническия огън, които бяха погълнали баща му, докато Рал стоеше от дясната му страна; пламъци, от които пострада и Рал, които го дариха с болката на магьосническия огън.
Този огън се различаваше от всеки друг — той изгаряше, пробождаше, пронизваше, имаше свой живот и цел, Рал бе крещял от болка, докато накрая гласът му бе престанал да се чува.
Мрачният Рал облиза пръстите си, протегна надолу ръка и ги прекара по релефните белези. Колко силно желаеше да направи това, когато го достигна огънят, колко силно желаеше да го направи, за да спре ужаса на непоносимата изгаряща болка.
Но лечителите не му позволяваха. Казаха, че не бива да докосва раната, и вързаха китките му, за да не може да го прави. Той беше започнал да ближе пръстите си и вместо към раната, треперейки, ги притискаше към устните си, за да се опита да спре плача си, да изтрие от очите си спомена за горящия си баща. Плака с месеци, докато задъхано молеше да му позволят да докосне раните си, за да облекчи болката. Не му позволяваха.
Колко силна омраза започна да изпитва оттогава към магьосника, как копнееше да го убие. Мечтаеше да пъхне ръката си в живото му тяло, докато той го гледа в очите, и да извади сърцето му с ръце.
Мрачният Рал махна пръсти от белега и взимайки ножа си, изгони спомена за ония времена от съзнанието си. Вече беше мъж. Господарят. Съсредоточи се върху настоящето. Произнесе необходимото заклинание, след което заби ножа в гърдите на момчето.
Внимателно извади сърцето му и го постави във врящата вода на огнището. После отряза и тестисите му и също ги прибави в купата; най-накрая отпусна надолу ножа. Потта, която го обливаше, се смеси с кръв, която капеше от лактите му.
Положи ръце върху тялото на момчето и започна да произнася молитви към духовете. Докато затваряше очи, без да спира да припява заклинанията си, изплъзващи се с лекота от устата му, лицето му се вдигна към тъмните прозорци над главата му. Още час продължи да произнася думите, съпътстващи церемонията, като в определени моменти размазваше по гърдите си кръв.
Когато приключи с руните от гробницата на баща си, премина към магьосническия пясък, където беше заровено момчето, докато траеше обучението му. Плъзна ръце по пясъка, който полепна по кръвта и образува върху дланите му бяла коричка. Рал клекна и внимателно започна да изписва символите, като ги завъртя в кръг, започвайки от центъра, разклоняваше ги в сложни фигури, запаметени през годините на обучение. Работеше при страхотна концентрация, правата му руса коса падаше върху раменете, челото му се набръчка от напрежение, докато прибавяше всеки следващ елемент, без да пропусне нито една черта, тире или извивка, знаейки, че всяка подобна грешка може да се окаже фатална.
Когато най-накрая приключи, се приближи до свещената купа, в която водата беше почти извряла, както и трябваше да бъде. С магия той отново отнесе купата обратно върху гладкия каменен блок и я остави да поизстине, преди да вземе каменно чукало и да започне да стрива съдържанието й. Докато правеше това, от лицето му капеше пот, продължи, докато превърна сърцето, мозъка и тестисите в хомогенна смес, към която прибави магически прах, взет от джобовете на свалената му роба.
Застанал пред олтара, той вдигна купата със сместа, произнасяйки необходимите заклинания. Щом свърши, свали надолу купата и огледа Градината на живота. Винаги преди да поеме за отвъдния свят, Рал обичаше пред погледа му да минават красиви неща.
Започна да яде с пръсти от купата. Мразеше вкуса на месо и никога не ядеше друго освен растителни храни. В случая обаче нямаше друг избор, правилото си беше правило. Щом искаше да отиде в отвъдния свят, трябваше да яде от тази плът. Без да обръща внимание на вкуса, изяде всичко, като се опитваше да си внуши, че е зеленчуково пюре.