Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Алекс… — започна тя.
Той я отряза.
— Сега не искам да говорим — рязко изрече той.
— Но ако не поговорим сега, кога?
— Виж какво, започвам да правя филма си, много съм зает. Дори изобщо не трябваше да излизам.
— Тази вечер посетих майка ти — тихо проговори тя. — Проведохме интересен разговор. Разгледах семейния ви албум. Бил си много сладко момченце, Алекс.
— Защо го направи? — беше побеснял от това, че Доминик си е позволила такава недискретност.
— Майка ти е самотна, Алекс. Тя много те обича.
— Не желая да слушам какво мислиш за мене и за майка ми — ядно отговори той. — Искам да ни оставиш на мира. Доминик не е твоя приятелка, нали?
Тин Лий въздъхна.
— Какво искаш от една жена, Алекс? — попита тя. — Какво може да те направи щастлив?
Той не й отговори веднага — просто обмисляше въпроса.
— Мир — каза най-накрая. — Това, което искам, е мир.
Винъс и Джони Романо си тръгнаха почти веднага след Алекс. Разположил се удобно на задната седалка в колата си, Джони протегна дългите си крака и наля на Винъс още шампанско.
— Беше наистина досадно, скъпа — заяви той. — Тези хора изобщо не знаят как да се забавляват.
— Може пък това да е тяхната представа за забавления — отбеляза Винъс.
Джони приглади назад силно напомадената си коса — като на истински латиноамерикански филмов любовник.
— Е, те водят доста тъп живот.
— Абигейл не мисли така.
Той отпи шампанско направо от бутилката.
— И защо ми каза да не споменавам нищо за филма?
Тя пусна една малка триумфална усмивка.
— Защото… аз получавам ролята.
Той се усмихна широко.
— Хей, скъпа, сигурно е заради нещо, което аз съм казал.
— Сигурна съм, че е така, Джони.
— Тогава да празнуваме — предложи той. — Искаш ли да отидем у нас?
— Че какъв празник ще е това?
— Не се отказвай, преди да си видяла — проточи той. — А искаш ли да видиш, скъпа?
— Какво? — попита тя, сякаш изобщо не беше разбрала намека му.
Той направи похотлива гримаса. Вече беше възбуден — това беше съвсем очевидно при плътно прилепналите му черни панталони.
Винъс извърна очи и се прозина престорено.
— Повече ме интересува един здрав сън… сама.
— Хей, скъпа — той се отметна малко. — Джони Романо никога не се е натискал на някого. Никога. Но ти казвам — добави той гордо. — Нямаш представа какви хубавини пропускаш.
— Господи, колко голямо е твоето его — провлече тя.
— Да, и е най-добре да те изям с него.
Тя не можа да се удържи да не се разсмее. Поведението на Джони беше абсурдно старомодно.
— Хей — и той се протегна за още шампанско. — Видя ли лицето на онова дебело момче, когато те видя?
— Какво дебело момче?
— Синът на семейство Ландсман. Той ти хвърли едно око и едва не се изпразни в панталоните си!
— Джони!
— Може би е най-големият ти почитател, сладурче.
— Не съм го и забелязала.
— Толкова си студена. Той има да говори за тебе месеци наред, а ти дори не си забелязала горкото дете.
— Видях обаче как дъщерята на семейство Столи върти халката на пъпа си в твоята посока.
— Шестнадесетгодишна? Твърде е млада.
— С колко? — тя се забавляваше. — С около три месеца?
Той се засмя.
— Много си забавна. Ще си прекараме страхотно, докато снимаме този филм.
— Обзаложи се, Джони. Първо ще работим много сериозно, а след това ще си прекарваме чудесно.
— Ще наема къща във Вегас. Там ще има място за още някого.
— Благодаря, Джони, но ще си наема собствена къща. Това му е хубавото да бъдеш звезда — мога да правя каквото си искам. А точно сега искам да бъда оставена на мира.
— Утре рано имам снимки — каза Вероника и многозначително погледна Купър.
Той разбра намека и стана.
— Тези каталози, в които се появяваш, много ми харесват — обади се Мики, докато отсъстващо поглаждаше плешивата си глава. — Много са секси, Вероника. Наистина много секси.
— Благодаря ти, Мики — отговори Вероника и се извиси над него.
Мики се приближи малко по-близо. Той харесваше високи жени — те придаваха съвсем ново значение на френската любов.
— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той.
— Всъщност — да. Миналата седмица подписах с Уилям Морис — освен за филма и за търговското му представяне.
— Добър ход.
Тя го дари с конската си усмивка.
— Радвам се, че мислиш така.
Той облиза плътните си устни — тази определено го възбуждаше. Щеше да му хареса да притисне члена си между големите й гърди и да се просне отгоре й по цялата й дължина.