Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
След известно мълчание Ронсард каза:
— Не се заблуждавай от необичайното поведение на Кралицата. Ходът на разсъжденията й е поразително точен.
— Кое те наведе на мисълта, че съм бил заблуден, — попита хладно Никола — Какво друго можех да сторя, за не й откажа на момента на предложението за женитба. Ами че ние до една година ще превземем Бисра и половин Парсия.
— Плашеща перспектива. — Ронсард го изгледа внимателно, след което стигнаха до стълбището и той хвана Никола за ръкава, за да го спре.
Ескортът спря до стълбището и гвардейците ги погледнаха нетърпеливо. Ронсард изрече с нисък глас:
— Ще намерим този луд. Ще го намерим, защото той не знае кога да спре. Липсва му инстинктивното знание на професионалния престъпник тип, кога да прекрати и да изчезне. — Ронсард стана мрачен — Теб затова не успях да те заловя. Ти знаеш кога да спреш.
Никола преглътна с пресъхнало гърло. Така му се искаше да е далеч оттук и да продължава преследването, че нуждата беше почти физическа. Не беше сигурен, че знае кога да спре, вече не беше сигурен.
— Той иска нещо. — каза и погледна към стълбите — Дори да е луд, той иска нещо и трябва да разберем какво е то.
СЕДЕМНАДЕСЕТ
Вонята, който се надигаше от тъмната вода, течаща в каменното корито беше наистина адска; кърпата, която Никола беше увил около носа и устата си, не вършеше почти никаква работа. Успя да си поеме дъх, колкото да попита:
— Но виждали ли сте нещо необичайно в отпадъците напоследък?
Най-възрастният работник от канализацията се намръщи и спря, за да се подпре на плоското гребло, което му служеше, за да направлява потока на слузестата вода от канала на главната канализация към шахтата на колектора.
— Има дни, когато е трудно да се каже кое е необичайно, — отвърна каналджията по-философски, отколкото очакваше Никола. Доста по-младият му помощник, притежател на гребло от другата страна на канала, само кимна в знак на пълно съгласие.
Никола също кимна и запази приветливо изражение. Направи го отчасти, защото имаше нужда от съдействието на каналджиите, за да получи нужната му информация. Само след няколко минути прекарани тук, долу, ставаше ясно, че или започваш да гледаш философски на много неща, или бързо полудяваш.
Бяха изминали три дълги дни от интервюто в двореца и издирването на Префектурата покрай реката не беше стигнало доникъде, поне според честите бюлетини от Жияр. Никола се чувстваше неудобно от разгласяването на кръвната му връзка с Алсен, макар Хал да пренебрегваше тактично темата, а Крак, разбира се да не беше изразил никакво мнение, а Кюзар да се притесняваше единствено, че това ще привлече вниманието към тях. Ронсард го сметна за забавно и отбеляза:
— чак сега разбирам защо се опита на подадеш онази бомба на Херцога на Мер-Бано на Рождения Ден на Кралицата преди две години.
— Бях пиян Рейнар, затова, — припомни му с досада Никола — Още повече, Дензил Алсен не е бил анархист. Бил е убеден монархист, само че е мислел, че на трона трябва да е той, а не официално коронясаните Фонтенон, които го заемали в момента. Това, че е трябвало да разруши страната за да постигне тази цел, няма нищо общо.
Обявите в жълтите вестници бяха наострили вниманието на хората относно начина на магьосника да се сдобива с жертви и в Крайречен възникна малка паника и доста фалшиви сигнали и всичко това отклоняваше полицаи от издирването. Странно, но пред последните дни нямаше потвърдени случаи на изчезване. Никола намираше това по-скоро за зловещо, отколкото за успокояващо.
Провеждаше собствено наблюдение над усилията на Префектурата, като ги шпионираше от различни места с помощта на Крак и мрежата от улични хлапета на Кюзар и Ламан, както и неколцина крадци на дребно и по този начин следеше напредъка им. След това връщаше тази информация на Ронсард, който я обмисляше, мърмореше под нос и пращаше стегнати нареждания до Лорд Албие и Капитан Жияр. Никола намираше процедурата за крайно незадоволителна; ако единствено нужното бе да се насочва методичното претърсване, то Албие и подчинените му бяха достатъчно добри за това, както и които да е упълномощени власти. Онова, от което се нуждаеха, бяха дедуктивните способности на Ронсард, гениалната му дарба да изравя несвързани на пръв поглед улики и да намира връзката между тях. Той трябваше да бъде на сцената, където полицаите да му докладват откритията си непосредствено. Никола се ядосваше, че дори, може би в този момент Префектурата пропускат важна информация, просто защото не знаят какво има пред погледа им. Знаеше, че Инспекторът усеща това точно толкова дълбоко, колкото и той.