Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Двете момчета влязоха. В ъгъла имаше газова печка — без съмнение, захранвана от „свещта“ в Ситго, — в голямата стая, където беше доста хладно в деня на първото им посещение, сега беше непоносимо горещо. В трите килии седяха петима жални пияници, две двойки мъже и една жена, която се ширеше сама в средната килия и седеше на нара с широко разкрачени крака, демонстрирайки червените си долни гащи. Роланд се уплаши, че ако тя пъхне пръста си още по-дълбоко в носа, после няма да може да го извади. Клей Рейнолдс се беше облегнал на таблото за обяви и човъркаше с клечка в зъбите си. Зад бюрото седеше помощник-шерифът Дейв, поглаждаше брадичката си и се мръщеше през монокъла си над дъската за игра. Роланд изобщо не се изненада, че Бърт и Дейв са прекъснали играта на Обсада.
— Я, гледай ти, Елдред! — каза Рейнолдс. — Това са двете хлапета от Вътрешността. Майките ви знаят ли, че сте навън, малките?
— Знаят — отвърна весело Кътбърт. — А вие изглеждате много Добре, гос’ин Рейнолдс. Мокрото време сигурно ви се отразява добре на шарката.
Без да поглежда към Бърт, с неизменната си любезна усмивчица, Роланд ръгна с лакът приятеля си по рамото.
— Моля да извините моя приятел, сър. Хуморът му винаги прехвърля границите на добрия вкус, очевидно не е способен да се надмогне. Няма нужда да се дразним взаимно, нали се разбрахме да оставим миналото на мира.
— Аха, разбира се, това е някакво недоразумение — каза Джонас. Понакуцвайки, се върна до бюрото, при дъската за игра. Като седна от своята страна, усмивката му се превърна в кисела гримаса. — По-зле съм от старо куче — каза. — Някой трябва да ме застреля, така си е. Земята е студена, но в нея не боли, нали, момчета?
Отново се обърна към дъската и премести пешка до укреплението си. Започваше да обсажда и това беше непредпазливо… но не и в този случай, помисли си Роланд — помощник-шериф Дейв не изглеждаше особено силен противник.
— Разбирам, че работите за Баронството — каза Роланд и кимна към звездата на ризата на Джонас.
— И то почти безплатно — доста дружелюбно каза Джонас. — Един тук си счупи крака. Просто помагам, това е всичко.
— Ами го’син Рейнолдс? Сай Дипейп? И те ли помагат?
— Ахм, така смятам — каза Джонас. — Как вървят вашите работи при рибарите? Бавно, както чух.
— Най-сетне приключихме. Ние си бяхме виновни за забавянето. Но ни стига, че пристигнахме безславно — нямаме намерение да се оттегляме по същия начин. Казват, че който бърза, бавно стига.
— Тъй си е — съгласи се Джонас. — Които и да са тия, дето го казват.
От вътрешността на сградата се чу шум от тоалетно казанче. „Всички домашни удобства са осигурени на шерифа на Хамбри“ — помисли си Роланд. Скоро шумът бе последван от нечии тежки стъпки, които се изкачваха по стълбите, и след няколко секунди се появи Херк Авери. Закопчаваше колана си, а с другата ръка бършеше широкото си потно чело. Роланд се възхищаваше на прямотата му:
— Уф! — възкликна шерифът. — Проклетият боб, дето го ядох снощи, е решил да мине по краткия път, казвам ви. — Премести поглед от Роланд към Кътбърт, после отново към Роланд. — Хей, момчета! Много е мокро за броене на мрежи, а?
— Сай Диърборн тъкмо казваше, че са свършили с броенето на мрежите — осведоми го Джонас. Приглади с пръсти дългата си коса назад. Зад него Клей Рейнолдс отново се облегна на дъската за обяви, втренчен в Роланд и Кътбърт с открита неприязън.
— Ами? Браво, браво. А сега какво предстои, момчета. Можем ли с нещо да ви помогнем? Защото най-много от всичко искаме да ви помогнем и да протегнем ръка за помощ в момент на нужда. Тъй си е.
— Всъщност наистина бихте могли да ни помогнете — каза Роланд. Пъхна ръка в колана си и измъкна списъка. — Трябва да се качим на Ската, но не бихме искали да пречим на никого.
Широко ухилен, заместник-шерифът Дейв обиколи със своя рицар цялото укрепление. Джонас веднага го взе и остави открит целия ляв фланг на Дейв. Усмивката на другия се събра и се замени с озадачено недоумение.
— Как го направи?
— Лесно. — Джонас се усмихна, после се отдръпна от бюрото, за да обхване всички с поглед. — Трябва да запомниш, Дейв, че играя, за да спечеля. Не мога да се удържа, такъв ми е нравът. — Той насочи цялото си внимание към Роланд. Усмивката му се разтегна още по-широко. — Както е казал скорпионът на девицата, когато тя умирала: „Още като ме намери, знаеше, че съм отровен.“
6
Като нахрани животните, Сюзан се запъти, както обикновено, право към студения килер за сок. Не забеляза леля си, която я наблюдаваше иззад комина и когато Кордилия заговори, момичето се стресна. Изненада се не толкова от неочакваните думи, колкото от студенината в гласа й.