Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Тя го е омагьосала — каза Кътбърт. — Независимо дали го е желала или не, накрая ще ни убие всичките. Само почакай и ще видим.
— Не бива да го казваш дори на шега.
— Добре, ще ни обсипе с бижутата на Илд и ще живеем вечно.
— Стига си му се сърдил, Бърт. Трябва да му простиш.
Кътбърт го стрелна с поглед и мрачно отсече:
— Не мога.
4
До големите есенни бури оставаше повече от месец, но на следващата сутрин небето беше сиво и мрачно. Роланд и Кътбърт се увиха в индиански одеяла и потеглиха към града, а Алан остана да свърши малкото домакинска работа. Роланд бе затъкнал на колана си списъка на фермите — той започваше с трите малки площи, собственост на Баронството, — който тримата бяха съставили предишната нощ. Предвиждаше се да напредват смехотворно бавно — щяха да останат на Ската и в овощните градини почти до годишния панаир, — но съответстваше на скоростта, която вече бяха установили на доковете.
Двамата мълчаливо препускаха към града, потънали в собствените си мисли. Пътят им минаваше край дома на Делгадо. Роланд вдигна поглед и забеляза Сюзан, седнала на прозореца — ярко видение на фона на сивата есенна утрин.
Сърцето му подскочи и макар че тогава още не го знаеше, щеше да я запомни така за вечни времена — прекрасната Сюзан, момичето на прозореца. Така подминаваме призраците, които ни преследват цял живот — те кротко седят край пътя като бедни просяци, а ние ги забелязваме само с ъгълчето на окото си, ако въобще ги видим. Мисълта, че чакат нас, рядко ни хрумва. Но те чакат, а когато ние ги отминем, вдигат тежките дисаги със спомени й се тътрят отзад, следват стъпките ни и лека полека ни настигат.
Роланд й махна. Понечи да й прати целувка, но това би било лудост. Миг преди пръстите му да докоснат устните му, изви длан и вместо това докосна с пръст челото си, весело отдавайки чест.
Сюзан се усмихна и му отвърна на поздрава. Никой не видя Кордилия, която беше излязла отзад да нагледа последните стръкове цвекло и моркови. Полускрита зад сламеното плашило, което пазеше тиквите, тя неподвижно наблюдаваше изпод нахлупената почти до очите си грамадна шапка. Проследи Роланд и Кътбърт с поглед (почти не забеляза Кътбърт, интересуваше я другият). От момчето прехвърли поглед на Сюзан, която седеше на прозореца си и блажено тананикаше като птичка в клетка.
Острието на подозрението се заби право в сърцето на Кордилия. Смяната на настроенията на племенницата й — от мъка и плашещ гняв тя внезапно потъваше в някакво замаяно, но доста весело примирение — се извършваше най-ненадейно. Може би дори въобще не беше примирение.
— Ти си луда — прошепна тя на себе си, но продължи здраво да стиска дръжката на мачетето. Отпусна се на колене в калната си градина и разсеяно започна да кълца оплетените стъбла, запращайки корени към къщата с резки, точни движения. — Между тях няма нищо. Щях да разбера. Децата па тази възраст са потайни не повече от… от пияниците в „Почивката“.
Но как само се усмихваха. Как се усмихваха един на друг.
— Съвършено нормално — прошепна тя, кълцайки и дърпайки. Преряза един морков през средата, но изобщо не забеляза как го съсипва. Имаше навика да шепти отскоро, откак приближаваше Жътвен ден и ставаше все по-трудно да се справя с вироглавата дъщеря на брат й. — Хората просто си се усмихват, това е.
Същото се отнася и за отдаването на чест и ответното махване на Сюзан. Отдолу хубавият кавалер, който поздравява красивата дама: а на прозореца самата дама, поласкана от вниманието на такъв приятен младеж. Младостта говори свой език, това е. И все пак…
Как я гледаше… и тя него
Глупости, разбира се. Но…
Но ти видя и нещо друго.
Да, може би. За миг й се бе сторило, че младежът възнамерява да прати на Сюзан въздушна целувка… но в последния момент се опомни и й отдаде чест.
И така да е, това не означава нищо. Младите кавалери са дръзки, особено когато са далеч от погледа на бащите си. А тези тримата вече имат дълга история, както много добре знаеш.
Всичко това беше истина, но ледената тръпка се загнезди в сърцето й.
5
Когато Роланд почука на вратата Джонас отвори и въведе двете момчета при шерифа. Носеше значка на помощник — шериф и ги погледна с безизразен поглед:
— Момчета — каза, — влизайте на сухо.
Отстъпи назад и им направи път. Гласът му трепереше по-забележимо от всеки друг път, вероятно заради влажното време, предположи Роланд.