Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Но не веднага — прошепна старицата. — Първо трябва да бъде овъргаляна в прахта, след това опикана, докато прахта не стане кал върху хубавата й руса косичка. Смазана… наранена… оплюта…
Тя отново удари по стената до вратата и този път от кокалчетата й рукна кръв. Не ставаше дума само за отказа на момичето да изпълни хипнотичната команда. Имаше и друг проблем, свързан с това, но много по-сериозен: самата Рия беше прекалено обладана от топката, освен за кратки и непредсказуеми периоди. Прокарването на ръце над нея и заклинанията, които мърмореше, бяха безполезни. Думите и жестовете бяха само начин да фокусира желанията си. На тях отвръщаше топката — желания и концентрирани мисли. Сега, благодарение на бунта на момичето и любовника й, Рия беше прекалено ядосана, за да постигне дълбоката концентрация, от която се нуждаеше розовата мъгла, вихреща се в кълбото. Беше, на практика, прекалено ядосана, за да вижда.
— Как да го направя като преди? — попита Рия полувидимата жена на луната. — Кажи ми! Кажи ми! — Но Амазонката не отвърна нищо и накрая Рия се прибра, смучейки наранените си кокалчета.
Мъсти я видя да влиза и се пъхна в обгърнатата с паяжини дупка между дърветата и комина.
ВТОРА ГЛАВА. МОМИЧЕТО НА ПРОЗОРЕЦА
1
Сега Амазонката „наду корема“, както казваха старците — дори по обед се забелязваше в небето: бледа вампирка на фона на яркото есенно слънце. Пред магазините и „Почивка за пътника“ и на верандите на по-големите къщи във фермите — като Рокинг Би на Ленгил или Лейзи Сюзен на Рефрю заизникваха плашила, натъпкани със слама, облечени в овехтели дрехи. На главата на всяко се мъдреше по едно сомбреро и притискаше кошница с продукти към сламените си гърди, а избродираните й с бял конец очи се взираха в опустяващия свят.
По пътищата дрънчаха каруци с меласа; купчини яркооранжеви тикви и още по-яркочервени моркови бяха струпани до стените на хамбарите. По полето бавно пъплеха каруците с картофи и работниците вървяха отзад. Пред Хамбрийския магазин като по чудо се появиха жътвени амулети, вързани като камбанки за вратовете на изсечените фигури на Пазителите.
В цял Меджис момичетата шиеха костюмите си за Жътвената нощ (и понякога плачеха над тях, ако работата не вървеше както трябва) и мечтаеха за момчетата, с които ще танцуват в павилиона на Зеленото сърце. По-малките им братя така се въодушевяваха при мисълта за ездата, игрите и наградите, които могат да спечелят на карнавала, че не можеха да спят. Дори по-големите понякога будуваха, въпреки отрудените си ръце и болката в гърба — и си мислеха за забавленията по жътва.
Господарката на лятото кокетно развя за последен път полите на зелената си рокля и незабелязано се измъкна — бе време за жътва.
2
Рия изобщо не се интересуваше от жътвените танци или карнавалните игри, но не спеше по-добре от останалите. През повечето нощи лежеше будна върху смрадливия си сламеник чак до сутринта, а главата й се цепеше от ярост. Една нощ, скоро след разговора на Джонас с канцлера Раймър реши да се напие до забрава. Настроението й не се подобри особено от откритието, че бъчвата с ябълкова ракия е празна — взе да проклина като обезумяла.
Тъкмо поемаше дъх за нов изблик ругатни, когато я осени прекрасна идея. Направо брилянтна. Искаше Сюзан Делгадо да си отреже косата. Това не стана, така и не разбра защо… но знаеше това-онова за момичето, нали? Нещо интересно, да, тъй си беше, наистина много интересно.
Рия нямаше желание да открива на Торин онова, което знаеше — хранеше силната (и навярно глупава) надежда, че кметът е забравил за прекрасната си стъклена топка. Но лелята на момичето… да предположим, че Кордилия Делгадо открие, че племенницата й не само се е простила с девствеността си, но е станала доста обиграна проститутка. Не й се вярваше Кордилия да отиде при кмета — макар и сухарка, не беше глупачка, но в подобен случай би настъпила пълна паника, все едно да пуснеш котка в гълъбарник.
— Мяяяу!
Както си мислеше за котки, и ето ти го Мъсти, стои на стената под лунната светлина и се взира в нея със смесица от надежда и недоверие. Усмихната уродливо, Рия разпери ръце и го повика:
— Ела, съкровище! Ела, пиле златно!
Мъсти сякаш разбра, че всичко му е простено и се хвърли в обятията на господарката си с подобаващо мъркане, а Рия заблиза муцуната му със стария си пожълтял език. За първи път от цяла седмица на Кьос спаха непробудно и когато на следващия ден Рия взе кристалната сфера, мъглите в дълбините й веднага се разсеяха. Цял ден не се отдели от нея, шпионирайки омразните си хора, пи малко и не яде нищо, Около залез се отърси от транса достатъчно, за да осъзнае, че все още не се е погрижила за малката сладурана. Но всичко бе наред — вече знаеше как ще се справи, а после ще наблюдава резултата в магическата сфера! Всички възражения, всички крясъци и упреци! Ще види сълзите на Сюзан. Това ще е най-хубавото — да гледа как Сюзан плаче.