Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— И аз ще жъна — обясни тя на Ермот, който пълзеше по крака й към мястото, където тя най-много обичаше да я докосва. Много малко мъже могат да се мерят с Ермот, наистина много малко. Седнала със змията в скута си, Рия започна да се смее.
3
— Помни обещанието си — нервно напомни Алан, когато чуха приближаващия си шум от копитата на Ръшър. — Сдържай си езика.
— Ще се помъча — съгласи се Кътбърт, но не вярваше много на думите си. Когато Роланд заобиколи землянката и влезе в двора, следван от тъмната си сянка под полегатите лъчи на залеза, Кътбърт нервно стисна длани. Застави се да отпусне юмруци. После, докато гледаше как Роланд слиза от седлото, те отново се свиха и ноктите се забиха в дланите му.
„Още един рунд — помисли си Кътбърт. — Богове, писна ми. Писна ми до смърт.“
Снощи беше заради гълъбите — за пореден път. Кътбърт искаше да изпрати на запад съобщение за петролните танкери, но Роланд още се опъваше. Така избухна спорът.
Въпреки че това също го вбесяваше и направо му пилеше нервите до скъсване, Роланд не спореше. Тези дни изобщо не благоволяваше да спори. Очите му неизменно запазваха онова отнесено изражение, сякаш присъства само телом. Останалото — ум, душа, духа, ка — беше със Сюзан Делгадо.
— Не — просто отвърна той. — Вече е прекалено късно за подобен ход.
— Ти не би могъл да знаеш предварително — възрази му Кътбърт. — Но дори да е късно да очакваме помощ от Гилеад, можем да поискаме поне съвет от Гилеад. Толкова ли не разбираш?
— И какъв съвет ще ни дадат? — Роланд сякаш изобщо не забелязваше грубостта на Кътбърт. Отговаряше му спокойно, разумно. „И напълно отнесено — рече си Кътбърт, — сякаш изобщо не отчиташе важността на ситуацията.“
— Ако знаехме — отвърна му, — не бихме питали, нали, Роланд?
— Можем само да чакаме и да ги спрем, когато решат да действат. Ти търсиш успокоение, Кътбърт, а не съвет.
„Искаш да кажеш да чакаме, докато изчукаш оная толкова пъти, по толкова начини и на толкова места, колкото ти хрумне. Отвътре, отвън, отгоре и отдолу“ — каза си Кътбърт и ледено отсече:
— Ще ни прецакаш заради тази хубостница!
Чу въздишката на Алан. Никога през живота си не бяха дръзвали да кажат на Роланд подобно нещо и в мига, когато то се изплъзна, тревожно зачака експлозията.
Нищо подобно.
— Ами — отвърна Роланд. — Напротив. — И влезе в землянката без нито дума повече.
И сега, като го гледаше как разкопчава коланите на Ръшър и сваля седлото от гърба му, Кътбърт си помисли: „Не е така и ти го знаеш, По-добре хубаво си помисли, В името на всички богове, за твое добро е.“
— Ей — заговори го той, когато Роланд пренесе седлото до верандата и го остави на стълбите. — Зает ли беше следобед? — Алан го срита в глезена, но Кътбърт не му обърна внимание.
— Бях със Сюзан — отвърна Роланд. Направо, без оправдания и без увъртания. И в миг Кътбърт бе поразен от видение с шокираща яснота — те двамата в някаква хижа, а лъчите на късното следобедно слънце се промъкват през дупките на тавана и се плъзгат по телата им. Тя е върху него. Кътбърт вижда коленете й върху старите, мухлясали дъски и долавя напрежението в дългите й бедра. Вижда загорелите от слънцето ръце, белия корем. Вижда как Роланд обгръща с длани гърдите й и ги стиска, докато тя се поклаща върху него — а слънцето огрява косите й, превръщайки ги във фина златоткана мрежа.
„Защо все трябва да си пръв? — мислено викна на Роланд. — Защо все трябва да си ти? Проклет бъди, Роланд! Проклет бъди!“
— Ние ходихме на доковете — каза Кътбърт с далечен отглас на обичайната си веселост. — Броихме обувките и рибарските принадлежности. Само колко приятно си прекарахме, а, Ал?
— Нужна ли ви беше помощта ми? — попита Роланд. Върна се при Ръшър и свали одеялото от седлото. — Затова ли се ядосваш?
— Ако ти се струвам гневен, то е защото повечето рибари ни се присмиват зад гърба. Непрекъснато ходим там. Те ни мислят за глупаци, Роланд.