Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Двамата мъже се претърколиха назад, през проснатото тяло на Ирриз.
Отдолу се разнесе силен тътен и всичко се разтърси. Ехото бавно заглъхна.
Азаланът изникна изпод каменния трегер. Ухилен.
Малко по-навътре в прохода се беше присвило отделение войници. Синн беше прегърнала един от тях — брат й, реши Калам, докато бавно се изправяше.
Единият от войниците, с които убиецът бе говорил преди малко, пристъпи напред, заобиколи го, както и — малко по-трудно — азалана — и се добра до ръба. След малко извика:
— Всичко долу е кротко, сержант. Лагерът обаче е съсипан. Не виждам никого…
— Никого ли, Бел?
— Не. Май са се разбягали.
Калам си замълча, макар да имаше подозрения. „Имаше нещо в тия сенки, дето ги държеше демонът…“
— Ужасен приятел си имаш — каза взводният маг. — И не е имперски. Владението на Сянката?
— Временен съюзник. — Калам сви рамене.
— Колко временен?
Убиецът се обърна към сержанта:
— Донесохме ви Ирриз — какво смятате да правите с него?
— Още не е решено. Момичето тука каза, че името ти било Улфас? Вярно ли е? Баргастко име от Дженабакъз? Нямаше ли един боен главатар с това име? Убит от Черно псе.
— Не исках да казвам на Ирриз истинското си име, сержант. От Подпалвачите на мостове съм. Калам Мекхар, ефрейтор.
Последва мълчание.
После магът въздъхна.
— Не ви ли обявиха за изменници?
— Хитрина. Поредната маневра на императрицата. Трябваше да се освободят ръцете на Дужек, за известно време.
— Добре — рече сержантът. — Все ми е едно дали казваш истината, или не. Чували сме за вас. Аз съм сержант Корд. Ротният маг е Иброн. Това е Бел, този тук — ефрейтор Шард.
Ефрейторът беше братът на Синн. Явно беше стъписан от неочакваната й поява.
— Къде е капитан Кайндли?
Корд се намръщи.
— Другите от ротата — това, което е останало — са долу. Капитана и лейтенанта ги загубихме преди няколко дни.
— Загубихте ги? Как?
— Те, хм… Паднаха в една шахта. Удавили са се. Така поне твърди Иброн, след като слезе да огледа отблизо. Подземна река, с много бързо течение. Отнесла ги е.
— И как тъй двама души ще паднат в шахта, сержант?
Мъжът срещу него оголи два реда златни зъби.
— Проучвали са, предполагам. Ефрейтор, струва ми се, че съм по-старши от вас. Всъщност съм единственият останал сержант. Значи, щом не сте извън закона, все още сте войник на империята. И като войник на империята…
— Тук ме хвана — измърмори Калам.
— Засега ще ви зачисля към старото ми отделение. По-старши сте от ефрейтор Шард, тъй че ще го командвате вие.
— Добре. И кой е съставът на отделението?
— Шард, Бел и Лимп. Бел вече го познаваш. Лимп е долу. Счупи си крака, но се оправя бързо. Имаме всичко петдесет и един души. Втора рота, Ашокския полк.
— Обсадата май се махна — отбеляза Калам. — Светът не беше съвсем спокоен, откакто сте се затворили тук, сержант. Мисля, че трябва да ви кажа каквото знам. Има алтернативи пред това да чакаме тук — колкото и удобно да е, — докато не умрем от старост… или нещастно удавяне.
— Да, ефрейтор. Ще докладваш. И ако поискам съвет какво да правим по-нататък, ще си първият. Но засега — да спрем с мненията. Време е да слизаме долу… и те съветвам да си намериш каишка за тоя проклет демон. И му кажи да спре да се хили.
— Ще трябва да му го кажете сам, сержант — провлече Калам.
— На Малазанската империя не й трябват съюзници от царството на Сянката — сопна се Иброн. — Разкарай го оттук!
Убиецът изгледа мага през рамо.
— Както казах вече, случиха се някои промени, маг. Сержант Корд, спокойно можете да се опитате да сложите нашийник на врата на този азалан. Но съм длъжен да ви кажа — въпреки че не искате мнението ми, — че колкото и всички тия шантави кратуни, паници и пръчки по коланите на гърдите му да не приличат на оръжия, този азалан преди малко отне живота на петстотин бунтовници. За колко време ли? За около петнайсет дъха. Дали прави каквото поискам? Виж, това е въпрос, над който си струва да разсъди човек, не мислите ли?
Корд го изгледа продължително.
— Заплашваш ли ме?
— Дълго време действах сам — отвърна тихо убиецът. — И съм се поизнервил. Ще взема отделението ти. Дори ще ти изпълнявам заповедите, освен ако не се окажат идиотски. Ако имаш проблем с всичко това, обсъди го с моя сержант, като се срещнем. Уискиджак. Освен самата императрица той е единственият, пред когото отговарям. Искаш да ме използваш? Чудесно. Услугите ми са на твое разположение… засега.
— На някоя тайна мисия е тръгнал — измърмори Иброн. — За императрицата според мен. Сигурно се е върнал в Нокътя — нали оттам е започнал?