Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Кларис още беше в провинцията, в Хайглоу — малко имение в южна Англия, собственост на Дом. Той искаше да я покани в Лондон за „малкия сезон“ по време на коледните празници. Ан не се съмняваше нито за миг, че благодарение на неговата подкрепа майка му ще бъде приета напълно безрезервно в обществото.
Блейк пък все още се подвизаваше из Лондон и все още беше ерген. Повечето видни аристократки бяха лудо влюбени в него, но той изглежда не забелязваше това и не личеше да има намерение скоро да свие семейно гнездо. Носеше се слух, че последната му любовница била някаква съвсем млада руска принцеса, изпаднала в нищета.
От Патрик нямаше ни вест, ни кост. Но преди седмица Ан бе получила малък пакет, изпратен от Белгия. Нямаше нито име на подателя, нито бележка или придружаващо писмо. Но пакетът съдържаше фина порцеланова кутийка с формата на сърце и Ан не се нуждаеше от име или писмо, за да отгатне кой й е изпратил подаръка. Кутийката беше красива, но я бе изпълнила с тъга.
— Какво си се умислила, Ан? — попита Дом току до ухото й.
Ан се стресна, но в този миг ръцете му я обгърнаха и тя се отпусна в обятията му. Устните им се сляха. Тя прокара пръсти през гъстата му златна коса. Когато най-после се откъснаха един от друг, двамата се погледнаха усмихнати, останали без дъх.
— Ти не си никакъв джентълмен, Дом — сгълча го Ан. — Да ми изпращаш бележка! Да си уреждаш тайни любовни срещи със своята толкова порядъчна съпруга!
Дом се усмихна, разкривайки дълбоката си трапчинка, но веднага възрази:
— Стига, Ан! Ти си тази, която ми е изпратила бележка. И очевидно ти си тази, която си урежда тайни любовни срещи със своя ослепителен съпруг. — Той я придърпа към себе си и обсипа шията й с нежни целувки. — Освен това, любов моя, решително възразявам срещу думата „порядъчна“.
Ан се изчерви, обзета от огнена възбуда. Коленете й се огънаха, пулсът й се ускори. Със сетни сили тя успя да опре длани на гърдите му и да го отблъсне лекичко от себе си.
— Вие сте опасен човек, сър.
— М-м-м — измърмори той, като се наведе и съвсем нежно я целуна по устата. — Но не и наполовина толкова опасен, колкото си ти, скъпа моя.
Ан не можеше да не се почувства поласкана.
— Това означава ли, че съм изкусителка?
— Абсолютно — каза усмихнато Дом и плъзна ръце по хълбоците й. Сетне отново се опита да я целуне.
Тя обаче се отдръпна.
— Дом, не съм ти изпращала никаква бележка.
Той галеше бузата й с върха на носа си, но щом чу това, веднага вдигна глава.
— Наистина ли?
Те се взряха един в друг.
Ан беше обзета от внезапно подозрение.
— Дом, скъпи, не ми ли изпрати преди малко бележка с предложение да се срещнем в тази градина?
Дом я гледаше замислено.
— Не, Ан, не съм. Аз получих такава бележка от теб.
Тя ококори очи.
— Скъпи, аз не съм ти изпращала бележка.
Кехлибареният му поглед се впи в нея.
— Ан, в онази нощ преди четири години… — започна неуверено той.
— Да — прекъсна го Ан. — Нощта на годежа ти с Фелисити…
— Аз получих бележка…
— Аз също…
— Не съм ти писал никаква бележка по време на онзи прием — бавно каза Дом.
— Нито пък аз — отвърна тя също толкова бавно.
— Значи не ти си ми изпратила тази бележка? — Той извади от джоба си смачкано листче хартия.
— Не, не съм. Моят почерк е доста по-хубав от този тук! — извика Ан и измъкна от блузата си бележката, която бе получила току-що. — Но този почерк прилича на твоя, Дом — настоя тя.
Дом разгледа внимателно листчето.
— Подписът е добре подправен, но не е моят — каза той. Двамата отново впериха объркано очи един в друг.
И тогава Дом внезапно извърна глава и погледна към къщата. Ан проследи посоката на погледа му.
До един от прозорците на балния салон беше застанал херцог Ръдърфорд и ги наблюдаваше втренчено.
Ан и Дом се спогледаха.
— Боже мой! — възкликна Дом. — Този стар интригант!
— О, Дом, само като си помисля, че той е нагласил всичко, че той ни е събрал! — извика слисано Ан и се притисна към него. — Толкова го обичам — прошепна тя.
Дом също беше силно развълнуван.
— Ако не ни беше подмамил в градината в онази нощ, сега навярно щях да съм женен за Фелисити — промълви той и нежно я целуна по челото. — Бог да благослови този умен старец.
Ан вдигна лице към него.
— Ние с теб сме му длъжници, Дом. Искаш ли да отидем и да му съобщим чудесната новина?
Дом се вцепени.
— Ан…?
Тя се усмихна. Очите й се просълзиха от радост.