Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом се усмихна.
— Това е чудесна новина. Какво открихте?
— Появи се нов свидетел, една много благонадеждна особа, уверявам ви. Видял е цялата схватка, включително падането на Феърхейвън, което е причинило смъртта му.
Ан и Дом се спогледаха.
— Разбирам — каза Дом. — Открихте ли убиеца?
— Не. Била е с много тъмен воал.
— Била? — повтори като ехо Ан и отново впери поглед в Дом.
— Да. Феърхейвън очевидно се е карал с жена. Изумително, не намирате ли? Ако не бе имал нещастието да изгуби равновесие точно в мига, в който тя го е блъснала, щеше и до ден днешен да си е жив. Нямаме представа обаче коя е била жената. Не само че е била с много тъмен и плътен воал, а и е пътувала с наемен файтон… Все пак, разполагаме с някои улики — ухили се Хопър.
— Е — каза Дом, като се поизправи, — това наистина са добри новини. Благодаря ви, че дойдохте незабавно да ни ги съобщите, и то лично, инспекторе. Много сме ви задължени.
Хопър стана от стола.
— За мен наистина е удоволствие, милорд. Лично аз съм много радостен, че се оказахте невинен. Е, не бих желал да се натрапвам повече, затова ще тръгвам.
— Глупости. — Ан пристъпи към него и стисна ръцете му с щастлива усмивка. — Не можете да си тръгнете обратно за Лондон още тази вечер. Ще останете тук. Вечерята е в осем. Моля ви, инспекторе. Ще се радваме да ни погостувате.
Инспекторът ококори очи и огледа смаяно голямата стая с висок таван и великолепни мебели.
— Защо не? Никога не съм нощувал в такъв дворец. Благодаря ви, милейди.
След няколко мига един от слугите го отведе в една от стаите за гости. Ан се обърна към Дом. Двамата дълго се взираха един в друг, неспособни да проговорят. Навън се спускаше здрач и трапезарията постепенно се изпълни със сенки.
Ан облиза устни.
— Дом, Патрик твърдеше, че не е подпалил пожара в спалнята ми. Твърдеше, че не е отровил коня ми. Кълнеше се, че никога не е искал да ми стори зло. Призна единствено, че ме е проследил в Шотландия. — Гласът и беше подрезгавял. — Защо ни е излъгал за Феърхейвън?
— Мисля, че има само една възможна причина. — Дом стисна челюст. — За да прикрие Фелисити.
33
Дом явно не бе чак толкова оздравял, колкото твърдеше — Ан разбра това, когато след излизането на Хопър той легна и мигновено потъна в дълбок сън. Тя реши да се възползва от случая, за да се преоблече в стаята си. Преди това обаче искаше да поръча на Бенет да изстуди бутилка шампанско. Дом вече беше напълно свободен човек и довечера двамата щяха да отпразнуват това радостно събитие и началото на прекрасното бъдеще, което ги очакваше оттук насетне.
Но докато слизаше по стълбите, Ан не преставаше да мисли с тревога за онова, което току-що бяха узнали.
Нима Фелисити бе предизвикала пожара в спалнята й? Тя ли беше отровила Блейз? Някога Фелисити се бе заклела, че ще й отмъсти. Но нима бе способна да стигне чак до убийство?
Кой друг можеше да бъде? Във всеки случай не Кларис, родната майка на Дом.
Ан пропъди лошите си предчувствия и страха си.
— Бенет? — извика тя, когато стигна до фоайето. Вратите на салона бяха разтворени. Ан забеляза с крайчеца на окото си някаква фигура вътре и се обърна натам, очаквайки да намери иконома.
— Здравей, Ан — каза е усмивка Фелисити.
Тя замръзна на място.
Фелисити вдигна вежди.
— Ан, пребледняла си като платно. Случило ли се е нещо?
Ан се помъчи да се овладее, но това бе невъзможно. Беше смаяна и ужасно уплашена. Къде беше Бенет? Къде бяха всички останали?
— Аз… нямах представа, че си тук, Фелисити — с усилие промълви тя.
— Входната врата беше отворена. Тъй като сме роднини, реших да зарежа формалностите и просто да вляза.
Пулсът на Ан бучеше в ушите й.
— Разбирам. С мен ли искаш да говориш?
— Дойдох да видя Дом. — Усмивката й угасна. — Как е той?
Макар вцепенена от ужас, Ан постепенно си възвърна способността да разсъждава. Щом Фелисити знаеше за раняването на Дом, значи бе разговаряла с Патрик преди отпътуването му от страната. Патрик… който я прикриваше.
— Дом се възстановява нормално, благодаря. — Тя отново погледна през рамо е надеждата да зърне някого от слугите. Но коридорът отвън беше тих, пуст. — В момента спи — добави Ан. — Може би е по-добре да наминеш утре.
— Не мисля така — каза Фелисити. — Всъщност ти знаеш истинската причина да съм тук, нали, Ан?
Ан изтръпна. Думата „не“ беше на върха на езика й. Но тя кимна бавно. Усети, че се изпотява.
— Ти си била, нали, Фелисити? Ти си предизвикала пожара, ти си отровила коня ми. Ти си тази, която желае смъртта ми.