Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Кларис бе застанала до прозореца и наблюдаваше втренчено оживеното движение по улицата и ярките оранжеви и жълти листа на дърветата. Но не се обърна.
Дом пристъпи в стаята и затвори вратата зад гърба си.
— Вече знам. Той ми каза. Баща ми ми каза всичко.
Тя го погледна. Лицето й беше бледо, а очите й — зачервени.
— Мразя го. — По бузите й се търкулнаха две сълзи.
— Не говори така — извика Дом, втурна се към нея и я сграбчи за раменете. — Защо не ми каза? Как можа да ми причиниш толкова страдания? Нима не те е интересувало какво ще стане с мен? Скандалът можеше да ме унищожи. Щях да загубя всичко.
Кларис се взря в него.
— Интересуваше ме, Доминик. Но не толкова, колкото ме интересуваше да отмъстя на баща ти.
— Защото те е отблъснал? — попита той объркано, наскърбено.
Тя кимна.
— Защото обичаше друга.
— Сара.
— Не. Той беше влюбен в майката на Ан — Джанис.
Дом се сепна.
— Не може да бъ…
— Той обичаше Джанис Станхоуп Стюарт — извика Кларис — и това е една от причините да обича Ан толкова много и да иска двамата с нея да се съберете. Но вече няма значение. Той спечели. Божичко, той отново спечели!
— Съжалявам, че те е наранил. Много съжалявам. Но ти трябваше да разкриеш истината, когато Феърхейвън предизвика скандала около произхода ми.
Тя мълчеше.
— Майко — каза с дрезгав глас Дом, — искам да знаеш, че правя всичко възможно, за да разбера мотивите ти и че това, което се случи, не променя нищо. Ти си ми майка. Чувствата ми към теб си остават същите. Аз ще те защитя от скандала.
— Не мисля, че би могъл да ме защитиш, Доминик. — Устните й трепереха. — Какво да правя сега?
— Смятам, че трябва да се оттеглиш в провинцията.
— Да. — Кларис затвори за миг очи с изражение на пълно отчаяние.
— Херцогът и аз възнамеряваме да извадим истината на бял свят. Той вече е изпратил съобщение, което ще бъде публикувано в утрешния брой на „Таймс“. Освен това е променил завещанието си, като е включил в него клауза, потвърждаваща, че съм негов син. Първоначално ще се вдигне голям шум, затова за теб ще е най-добре да останеш за известно време в провинцията. Но аз съм син на Ръдърфорд и бързо ще ми простят всичко. След време, благодарение на моето положение и власт, ще можеш отново да се появиш в обществото. Обещавам ти, майко.
Тя кимна.
Дом се поколеба за миг, сетне я целуна по бузата, обърна се и тръгна към вратата. Беше вече до вратата, когато Кларис извика:
— Доминик!
Той се спря.
— Знаеш ли, това беше една болезнена тайна, която причини много страдания на всички. Сега изпитвам облекчение, че лъжите най-после свършиха, че истината най-после е разкрита.
Погледите им се срещнаха.
— Може би трябваше да постъпя другояче — добави замислено Кларис. — Съжалявам, ако съм те наранила, Доминик.
— Благодаря ти, майко — каза Дом.
Беше мек есенен ден. Небето имаше ясен син цвят, дърветата в парка зад Уейвърли Хол бяха обагрени в ярки златисти и червени тонове, а градините, сред чиито сенки чакаше Ан, бяха окичени с последните рози на отиващото си лято. Червени, бели и жълти, розите пълзяха по стените на терасата и се виеха покрай каменния фонтан.
Ан се усмихна на себе си, сетре сведе поглед към бележката, която стискаше в ръка. Колко спомени й навяваше това малко късче хартия. Беше от Дом, който й определяше среща. „Чакай ме в градината зад балния салон“, гласеше текстът с подпис „Дом“. Тя притисна листчето към гърдите си. Преди четири години бе получила съвсем същата бележка в нощта на годежа между Дом и Фелисити.
Мисълта за Фелисити я върна към реалността. Двамата с Дом бяха взели решение да не повдигат обвинение срещу нея заради злонамерените й действия спрямо Ан. Но Фелисити беше изправена пред съда за непредумишленото убийство на Феърхейвън. В съдебната зала тя през сълзи се бе заклела, че е невинна и бе успяла да получи оправдателна присъда. В момента Фелисити живееше в Париж.
Междувременно Англия бе преодоляла шока от разкритието, че Дом всъщност е син на Ръдърфорд. Ан и Дом се бяха оттеглили в Уейвърли Хол веднага след официалното съобщение в печата, но от този момент насетне бяха буквално засипани с покани за чай, вечери и балове. Наложи се даже Ан да наеме втори секретар, за да може да се справи с безкрайната кореспонденция. Беше повече от ясно, че когато се върнат в Лондон, ще имат твърде малко време да бъдат заедно сами.
Не че това имаше някакво значение. Ан беше толкова влюбена, че почти не стъпваше по земята от щастие, А Дом бе не по-малко щастлив от нея.