Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— От сега нататък никой от двама ни вече няма да бъде самотен.
Той обгърна шията й с ръка — примитивен, собственически жест, който Ан вече познаваше добре, — и я целуна пламенно. Когато устните му се откъснаха от нейните, лицето й се бе изчервило. Дом се усмихна дяволито.
— Доктор Коб казвал ли е, че не можем да се любим?
— Как ще го питам за такова нещо?! — възкликна тя.
Той се засмя.
— А кога каза, че ще мога да пътувам?
— В края на седмицата.
Дом се намръщи.
— Искам утре да се върна в Уейвърли Хаус.
— Утре! — извика Ан. — Не, не можеш… няма да пътуваш утре.
— Ан, безпокоя се за дядо си. Освен това съм достатъчно здрав, за да мога да пътувам.
Тонът й се поуспокои.
— С нищо не можеш да помогнеш на херцога. А и всеки ден получаваме вести от Колдуел. Дядо ти се държи. Но съм съгласна, че трябва да се върнем в града веднага щом се оправиш.
Дом кимна, но погледът му остана зареян, далечен. Челото му се бе сбърчило мрачно.
— Дом, какво има?
Той срещна погледа й, но бързо извърна глава.
— Нищо. Почувствах внезапна умора, това е всичко. А и се тревожа за здравето на Ръдърфорд.
— Не, има още нещо.
Дом я погледна.
— Да.
Тя улови ръцете му и ги притисна към гърдите си.
— Дом, аз те обичам още откакто те зърнах за пръв път като малко момиченце. Знам какво те измъчва. Но аз винаги съм те обичала, винаги ще те обичам. За мен е без значение, че Филип не е твой баща. За мен е без значение кой е баща ти.
Той мълчеше. Накрая каза:
— За мен обаче има значение. Огромно значение.
— Не бива да мислиш за това. Ти си законният наследник на Филип. Забрави останалото.
Дом се взря в загрижените й очи.
— Бих го забравил, ако можех. Но това е натрапчив въпрос, който ще ме преследва до края на дните ми.
— Не се измъчвай така, моля те. — Ан облегна глава на гърдите му. — Наистина няма значение. Аз те обичам, все едно дали си херцог или просяк.
Дом я целуна нежно по косата.
— И аз те обичам, Ан — каза той. — Обичам те толкова много, че понякога чак боли.
Ан и Дом пиеха чай в трапезарията на господарския апартамент, когато бяха известени за пристигането на инспектор Хопър. Ан веднага скочи на крака. Беше пребледняла.
— Бяха ти забранили да напускаш града — каза тя на Дом.
Дом седеше на канапето — бе изнудил Ан да му позволи да стане от леглото.
— Успокой се. Аз съм невинен, забрави ли? — Той се обърна към Бенет, който стоеше на прага и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ан. — Бенет, покани инспектора, ако желае, да се качи тук и да изпие чаша чай с мен и със съпругата ми.
— Да, милорд — поклони се икономът и излезе.
В стаята се възцари тишина. Ан закрачи нервно напред-назад. Дом взе чашата си от фин уеджуудски порцелан и спокойно отпи от нея. Ан се обърна рязко.
— Как можеш да пиеш чай в такъв момент?
— Моментът е изключително подходящ за чаша чай, Ан. Седни и пийни е мен — заповяда меко той.
С лице, което отразяваше като огледало тревогата в душата й, тя се подчини и отново седна в креслото, от което бе станала преди малко. Успя дори да отпие глътка от топлото питие, въпреки че гърлото й се беше свило. Точно тогава на вратата се почука и Ан скочи като ужилена, събаряйки чашата си. Тъмната течност се разля върху бялата като сняг покривка на масата.
— Ан! — строго каза Дом, сетне подвикна: — Можеш да влезеш, Бенет.
— Инспектор Хопър, Ваше благородие — обяви Бенет и въведе закръгления инспектор в трапезарията.
Хопър се спря в средата на стаята. От пътуването размъкнатият му костюм съвсем бе заприличал на чувал. Гъста руменина пълзеше бавно от врата към лицето му.
— Милорд, милейди, простете за нахалството.
Дом се усмихна.
— Всичко е простено, инспекторе. Елате и седнете при нас.
Хопър се приближи и седна на един стол от червено кадифе, чиито крака и облегалки имаха формата на животински лапи с остри нокти. Ан му предложи чай, но той отказа. Дом беше облечен в халат, по инспекторът явно бе доста наблюдателен, защото веднага се поинтересува:
— Ранен ли сте, милорд?
— Бях прострелян неволно — отговори Дом небрежно, сякаш подобни неща се случват всеки ден. — Дошъл сте да ме укорявате за това, че напуснах Лондон, предполагам?
— Не, напротив — каза Хопър.
Ан трепна и ококори невярващо очи.
— Имам удоволствието да ви съобщя, че вече не сте заподозрян за убийството на Феърхейвън.
— Какво? — извика Ан, като скочи на крака.