Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
В този момент той осъзна, че е бил пълен глупак.
— Довиждане, Фелисити. — Трудно му бе да произнася думите отчетливо; гласът му беше подрезгавял. — Приятно пътуване.
Лицето на Фелисити внезапно пребледня.
— Обещавам, че ще се видим, когато се върна — каза тя и едва сега се усмихна. — Няма да остана дълго в провинцията.
— Не, няма — кимна Блейк. — При тези обстоятелства ще бъде невъзможно.
Очите й се ококориха слисано.
Той почука на страничната стена на каретата и нареди:
— Тръгвайте, сър.
Кочияшът свали спирачките, дръпна поводите и каретата потегли напред.
— Блейк! — извика Фелисити, залепила лице до стъклото на прозореца.
Блейк й обърна гръб и се отдалечи.
Изминаха два дни, откакто Патрик го бе прострелял. Дом все още беше на легло и не се чувстваше никак щастлив от този факт. Доктор Коб го бе прегледал сутринта, но макар да остана доволен от състоянието му, настоя, че трябва да си почива още един ден. До десния му хълбок имаше поднос с храна; от лявата му страна седеше Ан.
— Защо не ядеш? — сгълча го тя.
— Мили Боже, това, което вече погълнах, би стигнало за цяла армия. — Ръката му се плъзна около кръста й и Ан внезапно се озова по гръб на леглото до него. Дом се наведе над нея без изобщо да крие намеренията си. — Има само един начин да остана в това легло още цял ден, скъпа — каза той с мамещ глас.
— Ти си болен! — изписка Ан. Сърцето й пърхаше трепетно.
— Не бих казал — изръмжа Дом и за доказателство я целуна. И това съвсем не беше плаха целувка. Ан бързо се отказа от всякаква съпротива. Устните му разтвориха устните й, езикът му погази нейния. Когато най-после вдигна глава, златистите му очи блестяха, а Ан беше останала без дъх и бе изпълнена с копнеж.
— Дом, посред бял ден е.
— Мислех, че в Шотландия съм те излекувал от всякаква склонност към благоприличие — подкачи я той.
Тя въздъхна и го погали по бузата.
— Но там бяхме сами. А сега сме в къща, пълна със слуги, които до един са загрижени — и това е напълно обяснимо — за твоето здраве. Както сам знаеш, Бенет и Вериг час по час надникват да видят как си.
— На вратата има дяволски добра ключалка — каза Дом. Сетне усмивката му угасна и той внезапно се отпусна по гръб на леглото. — Но в Шотландия не сме били сами, Ан.
Ан се надигна.
— Знам. — Тя улови ръката му. — Хубавото е, че Патрик е изчезнал.
— Да. — Дом беше вперил поглед в тавана. — В момента вече трябва да е далеч извън пределите на страната.
Искаше й се да може да облекчи мъката му.
— Нека се опитаме да го забравим, Дом. Моля те. Трябва да се опитаме да забравим цялото минало.
Погледът му обходи напрегнато лицето й.
— Прощаваш ли ми, Ан? Прощаваш ли ми, задето бях пълен страхливец и пълен глупак?
— А ти прощаваш ли ми, задето можах дори за миг да допусна, че ти си този, който се опитва да ме уплаши, и че ти си убил Матю Феърхейвън? — попита вместо отговор Ан.
— Да, прощавам ти. Единственото, което има значение, е че по някакъв начин съумяхме да преодолеем всички ужасни недоразумения и цялото си ужасно недоверие един към друг.
Очите й се насълзиха. Тя положи глава на гърдите му.
— Толкова те обичам, Дом.
Той вдигна ръка и нежно я докосна по бузата.
— Това, което има значение, е че сега вече можем да оставим миналото изцяло зад гърба си и да изковем едно прекрасно бъдеще. Заедно.
Ан кимна.
— Да знаеш само колко съм мечтала за този момент. Мечтая за него още от дете, Дом.
— Аз те нараних много жестоко, Ан. — Дом се надигна и я придърпа към себе си. — Нима наистина си способна да ми простиш?
— Не само, че ти прощавам — отговори без колебание тя. — Мисля, че разбирам защо го направи.
— Ако наистина разбираш, значи си много по-умна от мен — каза той е нервен смях.
Ан му се усмихна нежно и го погали по челото.
— Мисля, че прекалено много си подхождаме, че ни е било предопределено да бъдем заедно и това те е уплашило. Имал си едно самотно, лишено от обич детство. Твоите родители са ти дали ужасяващ пример за това какво може да представлява бракът. Страхувал си се да обичаш.
— Страхувах се да обичам теб — простичко каза Дом. — Бях се научил да разчитам единствено на себе си, а инстинктивно усещах, че ти си моята съдба… и това ме плашеше до смърт.
Погледите им се срещнаха, сплетоха се. Усмивките им се стопиха. Ан стисна ръцете му още по-силно, наведе се и лекичко го целуна по устата.