Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Да! — озъби се Фелисити. — Да! Да! Аз трябваше да бъда херцогиня Ръдърфорд, не ти! Не разбираш ли? — Лицето й беше почервеняло от ярост. Думите й бяха пълни със злоба, с омраза. — Никога няма да ти простя, че ми отне това, което беше мое! Сега херцогът е на смъртно легло. Скоро Дом ще стане девети херцог Ръдърфорд. Наистина ли вярваш, че ще ти позволя да станеш негова херцогиня? Титлата, богатството, властта — всичко това ми принадлежи. На мен! — изкрещя тя.
Ан не се поколеба нито за миг. Трябваше да се махне оттук. Тя се обърна и тръгна към вратата. Сърцето й препускаше стремглаво. Тялото й се бе вдървило от страх. Очакваше всеки миг да се случи нещо ужасно, може би дори да бъде прободена с нож в гърба.
— Спри! — извика пискливо Фелисити.
Ан се закова на място, обърна се и веднага видя малкия пистолет със седефена дръжка в ръката й.
— Недей.
— Защо? — усмихна се студено Фелисити и се прицели право в гърдите й. — Аз съм отличен стрелец. Упражнявам се от години. От цели четири години, ако трябва да бъда точна. Е, ще ме молиш ли да те пощадя, Ан?
Ан усети как по лицето й, между гърдите й се стича пот. Дом спеше горе. Хопър бе настанен в далечното западно крило. Не се виждаше никой от прислугата. Нямаше кой да й помогне — трябваше да се защитава сама. Ако искаше да живее.
А Ан искаше да живее. С Дом — принцът на нейните мечти.
— Да — каза тя, измервайки с очи разстоянието между себе си и своята братовчедка. Разделяха ги десетина крачки, не повече.
Фелисити се усмихна. Изражението й напомняше лукавото, коварно изражение на котка, която се кани да се нахвърли върху мишка… и да я убие.
Изведнъж Ан вдигна поглед към вратата зад гърба на Фелисити и възкликна:
— Патрик!
Фелисити се обърна слисано.
Ан се спусна напред, хвърли се върху нея и я повали на земята. Пистолетът излетя от ръката на Фелисити и тупна на пода, като при удара произведе изстрел, който отекна в целия салон. Стъкленият абажур на една от лампите се пръсна на парчета, които се посипаха по пода и по мебелите. Патрик, естествено, изобщо не беше зад гърба на сестра си.
Фелисити изпищя и размаха ръце, опитвайки се да издере лицето на братовчедка си. Ан обаче съумя да се предпази и да притисне далеч по-едрата от нея Фелисити към пода. След кратка борба тя хвана китките й, изви ръцете й над главата и я прикова здраво към земята. И двете дишаха тежко, Фелисити се опита да ритне с коляно Ан в слабините, но Ан не й позволи.
В този миг в салона връхлетяха Бенет и няколко слуги.
— Божичко, ваше благородие! Добре ли сте? Ранена ли сте? — извика икономът. Лицето му беше пребледняло като чаршаф.
— Някой да доведе мистър Хопър — каза Ан, обзета от внезапно дълбоко, огромно задоволство. Продължаваше да държи братовчедка си притисната здраво към мекия персийски килим, Фелисити се бе вторачила в нея с неподправена ненавист.
Ан се усмихна, Фелисити й бе причинила много страдания, беше я наранила, едва не я бе убила. Но Ан беше успяла да се защити. Бе победила.
— Ан! — изкрещя Дом, като се втурна в салона. Щом съзря двете жени, той се закова на място с шокирано изражение. След миг обаче се опомни и рязко се разпореди: — Джейкъбс, пистолета!
Слугата веднага изтича и го вдигна от пода. В това време Дом протегна ръка на съпругата си.
Ан се изправи и се сгуши в прегръдките му. Фелисити също се надигна, но не се осмели да стане от пода. Очите й, вперени в Дом и Ан, се напълниха със сълзи.
— Дом, моля те, чуй ме! — извика тя. — Аз те обичам…
— Млъкни — сряза я Дом, без дори да я погледне. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Ан. — Ранена ли си? — попита тревожно той.
— Не — каза Ан, като отпусна глава на гърдите му и го прегърна през кръста. Колко хубаво й беше до него! Колко хубаво беше, че е жива! — Не, никога не съм се чувствала по-добре.
Дом я притисна към себе си в здрава, сигурна прегръдка, Фелисити плачеше.
Няколко минути по-късно инспектор Хопър я отведе в селото, където я затвориха за през нощта.
Подпомогнат от двама лакеи, Дом слезе от каляската. Ан вече беше на тротоара. Щом стъпи на земята, той отказа всякаква друга помощ, с което си спечели един укорителен поглед от страна на своята съпруга. Здрачаваше се. От инцидента е Фелисити бе изминал един ден.
— Вече съм много по-добре — настоя Дом, когато се заизкачваха бавно по стъпалата на Ръдърфорд Хаус.
— Вярно е, но пътуването беше дълго и изморително. Излишно беше да проявяваш гордост и да отказваш помощта на прислугата — сопна се Ан.