Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Херцогът изглеждаше поразен. Беше вкопчил пръсти в одеялото и отчаяно се мъчеше да проговори.
— К-к-какво?
Кларис внезапно усети, че я задушават сълзи.
— Никога, никога не си ме поглеждал така.
— К-какво?! — почти изкрещя той. — Какво ще п-правиш?!
— Страх те е да не разкажа на всички, че си бил влюбен в балдъзата си, нали? — Лицето й се сгърчи. — Затова Джанис избяга след дебюта си — дебюта, който ти й организира. Проклинам я! Проклинам и теб! — Беше на ръба на плача.
Лицето на Ръдърфорд бе почервеняло.
— К-какво… — произнесе с огромна мъка той — ис-скаш! — Не беше въпрос, а по-скоро яростно възклицание.
— Искам отмъщение — изсъска Кларис, изтри ядно сълзите си и се надвеси разтреперана над него. — Чуй ме добре, старче. Скоро ти ще умреш. И истината — нашата истина — ще умре заедно с теб.
Ръдърфорд изстена.
— Н-не-е-е.
Но тя не му обърна внимание.
— Никога няма да разкрия, че Дом е наш син… че е твой син. Никога!
Блейк не можеше да не бъде доволен. Да, изпитваше примитивно, чисто мъжко самодоволство. Въпреки че се тревожеше за съдбата на най-добрия си приятел, мислите му бяха заети преди всичко от една жена — жена, която го бе накарала здравата да се поизпоти, за да я спечели. Но накрая беше успял. След бала се бе срещал с Фелисити вече два пъти. И бе установил, че тя съвсем не му отстъпва по чувственост и страст.
Не беше влюбен в нея, естествено. Обичал бе жена само веднъж в живота си и тя беше разбила сърцето му. Със сигурност никога повече нямаше да може да обича така. Но все пак вече бе на двадесет и осем години и вероятно му беше време да се ожени. В момента обмисляше дали да не направи Фелисити своя съпруга.
Откритият му файтон зави зад ъгъла и се отправи към каменната къща на Харълд Рийд. Блейк веднага съзря каретата пред входа. Двама ратаи я товареха с багаж. Камериерката на Фелисити стоеше на тротоара, облечена с пътническа пелерина, и държеше в ръка малка чантичка, която по всяка вероятност принадлежеше на господарката и. След миг от къщата се появи и самата Фелисити.
— Нямам представа кога ще се върна — звънна гласът й. Говореше на иконома. — Но искам когато се прибера, къщата да е в ред.
Той кимна покорно.
Доброто настроение на Блейк се изпари. Замени го лошо предчувствие. Той скочи безмълвно от файтона — нямаше нужда да казва на кочияша, че трябва да го изчака, Фелисити, която тъкмо слизаше по широките каменни стъпала, го видя и се закова на място.
Блейк се приближи до нея.
— Здравей, скъпа.
Тя не се усмихна, само вирна брадичка.
— Здравей, Блейк.
— Накъде си се запътила този път, Фелисити?
Фелисити се поколеба за миг, преди да отговори:
— Имам нужда от малко чист, провинциален въздух.
— О, нима? — подигравателно възкликна Блейк. — Позволи ми да отгатна: отиваш в Хънтинг Уей.
— Точно така — отвърна тя, като го измери е хладен поглед.
Той пристъпи към нея и я сграбчи за лакътя.
— Господи, колко си любвеобилна днес следобед, скъпа. Трудно ми е да повярвам, че пред мен е същата жена, с която се разделих на зазоряване.
Фелисити се отскубна от него.
— Върви си, Блейк. Заета съм и бързам, ако не си забелязал.
— Забелязах — провлечено отговори той. Но в действителност беше ядосан. Не, по-лошо — беше обезсърчен. — Научила си, че Дом е в Уейвърли Хол и затова бързаш да се прибереш у дома.
— Разбира се, че не — каза тя.
Повече от очевидно бе, че лъже. Прииска му се да я хване и да я разтресе с все сила, за да я накара да се опомни и да забрави веднъж завинаги за най-добрия му приятел.
— Проклятие! Той не те иска, Фелисити. Той е влюбен в съпругата си.
— В Ан? — Фелисити изсумтя презрително. — Невъзможно.
— Кога най-после ще се откажеш?
Тя се изчерви и вдигна глава към него, готова да запротестира.
— Недей — спря я Блейк, като вдигна ръка. — Не отричай.
— Добре, няма — каза Фелисити, заобиколи го и забърза към каретата, повдигнала полите на зелената си рокля чак до глезените.
Той впери поглед подире й, обзет от болка и огорчение. Чувстваше се дяволски зле. Сетне я последва.
— Не заминавай.
Фелисити вече се качваше в каретата е помощта на един лакей, който след миг затръшна вратата зад гърба и. Тя се настани на плюшената седалка и се обърна към прозореца е лице към Блейк. Не каза нищо, просто го гледаше, стиснала решително устни.