Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Жувармов се съгласи.

— Аз също съм за, Питър — каза Андре.

— Според мен ще е най-добре, ако веднага се свържете с Хенри и Давид, получите одобрението им и изпратите съобщение до всяка държава с ядрени оръжия. Обърнете се направо към правителствата. Нека ги понатиснем малко. Обяснете им какво ги заплашва, ако не свалят системите от мрежите. Може и да не постигнем нещо, но поне ще знаем, че сме опитали. И то преди да се е случило непоправимото.

— Има… Как да се изразя? Агресивно настроени правителства, които няма да се съгласят с тази политика — предупреди го Жувармов.

— Ами тогава насочете ядрените си подводници срещу тях, Виталий. Ще ги сплашим, ако се наложи.

— Веднага тръгвам за склада и лично ще говоря с Хенри и Давид — обади се Андре.

— Добре. Желая ти успех.

Мартин остави слушалката. Беше затрупан с работа. На бюрото му имаше огромна купчина с доклади от Южна Америка плюс подробни описания на хаоса, все още разтърсващ целия континент. Отделите се опитваха да съставят анализ на обстановката и да намерят някакво решение на кризата. Разработваха се и предвиждания на бъдещата ситуация в Съединените щати. Никак не бяха розови.

Южна Америка дори не беше достатъчно развита по отношение на компютрите.

Ако в Лос Анджелис, Чикаго или Сиатъл светофарите престанат да работят, хората щяха да извадят пистолети. Северозападът вече беше разбрал какво е да останеш без електричество. Ако същото се случеше отново и за по-дълго, природозащитниците можеха да вървят по дяволите. Горите щяха да бъдат опустошени за дърва за огрев.

Взривяването на десет погрешно насочени ядрени ракети в Сидни, Небраска, завинаги щеше да реши проблема с шайените. Вятърът можеше да разнесе облака по цялата дължина на планините Роки.

Денвър щеше да агонизира.

И всичко това, щото някакъв задник иска да докаже колко разбира от компютри?!

Ако Питър някой ден успееше да го пипне, щеше да го удуши със собствените си ръце.