Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Не биваше да го правиш! — каза Уестин.

— Защо скри този капан от мен, Джером? И защо изобщо си го заложил?

Не можеше просто така да му каже, че е мошеник.

Джером вече се съвземаше от удара. Лицето му беше все така спокойно, но очите хвърляха мълнии.

— Иначе как ще разберем какви хора използват услугите ни? А, Нейтън? Или смяташ, че сме вложили милиарди долари в тази мрежа, за да позволим на някакви ненормалници да разпространяват мръсотиите си?

— Съобщенията бяха кодирани, Джером. Никой не е пострадал.

— И все пак…

— Наредих абонаментите да бъдат възстановени. Изпратихме извиненията си и на четирите адреса.

— Нейтън! Това не влиза в нашите…

— „Компсистемс“ промени политиката си, Джером. Не ме е грижа какво се транслира по мрежата, стига да е кодирано.

— Не можеш да го направиш! Основното ни споразумение…

— Беше преразгледано. Аз също искам мрежата да е чиста, но не мога да налагам твоя морал на хора, които проявяват дискретност. Не е честно.

Уестин не вярваше на ушите си.

— Нейтън, ако нарушиш споразумението, ще се наложи незабавно да изплатиш заемите си.

Грей не предполагаше, че Уестин ще отиде толкова далеч.

— Тогава целият ти проект ще рухне. Американската част на мрежата ти е нужна за връзката с останалия свят.

— Аз все още притежавам Глоубнет.

— Прочети си договора, Джером. Аз контролирам този сектор.

— Мога да го закрия.

— Разбира се. Но следващите две-три години няма да имаш никаква печалба. Съмнявам се, че ще оцелееш.

Уестин погледна встрани. Личеше си, че е страшно разочарован. След малко отново се обърна към камерата.

— Нейтън, не бива да разговаряме по този начин.

— Никак не ми е приятно, че стигнахме дотук.

— Тогава да забравим всичко и да продължим напред към общия ни успех.

— Ами „Куиксилвър“?

— Забрави за нея.

— Благодаря ти, Джером. Повярвай ми, така е по-добре.

Уестин веднага прекъсна връзката.

Нат започна да пълни лулата си.

Отношенията му с Джером вече никога нямаше да бъдат същите. Той не беше момченцето, сгушено в скута му. Беше пораснал. Сега бяха равни, въпреки че Грей сигурно не беше и наполовина толкова добър.

Козът в ръцете му беше именно „Куиксилвър“. Той не заплаши да разкрие тайната на Дарла, Джийн и Меоши, но Уестин бездруго разбра. Можеше да избегне усложненията, като им каже сам или просто унищожи програмата.

Грей не знаеше какво точно ще направи. Може би по-късно той сам щеше да каже на останалите. Сега трябваше да се концентрира върху опазването на „Компсистемс“. Трябваше да се справи безупречно. Ако не успееше, Джером щеше да се възползва някак си от ситуацията.

Във всеки случай трябваше да се оправи с Луан. Вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за бързо набиране.

Обаждането прие Джими Морган, а Ръсел дойде след секунди.

— Здравей, Нат. Как си?

— Като подследствен. Отивам ли вече в затвора?

— Виж сега, Нат…

— Мисля, че реших проблема ви в Атланта. — Той й разказа сравнително подробно за Куиксилвър.